Чарлз Ингрид - Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

Кевин се почеса по слепоочието, където една вена бе започнала да пулсира. Вече не се съмняваше, че този хленчещ пилот разполага с важна информация, от която Рицарите се нуждаеха в момента. Погледна Тед.

— Можеш ли да посочиш агента?

— Разбира се. Казва се Уинтън.

Командирът кимна бавно. Името му бе познато. Тайният началник на Планетната полиция. Знаеше, че Уинтън в момента е на Бития и работи под прикритие в посолството. Кевин дори бе разговарял с него. Пепус се доверяваше на Уинтън, но понякога изглежда се боеше от него. Императорът дори бе помолил Кевин да го държи под око. А оставаше и проблемът с два особено важни товара, които трябваше да бъдат откарани на Малтен.

Роулинс се върна заедно с Ласадей.

Кевин отведе сержанта в ъгъла.

— Ще се заемем с евакуацията на персонала веднага щом потвърдим сведенията на този човек. Искам да бъде един от най-добре охраняваните товари на кораба. Пази го, сякаш от това зависи животът ти.

— Разчитайте на мен, командире.

— Добре — Кевин се усмихна, после се върна при масата. — Господа, сержант Ласадей ще се погрижи за вас.

Роулинс го изчака да приключи с разговора. Командирът му даде знак.

— Да идем да проверим какво се вижда от стената.

Кевин повдигна очилата за нощно виждане. Вятърът духаше с неистова скорост, прехвърляйки с лекота стените на Сасинал, сякаш бе обладан от желание за лично възмездие. Филтрите на костюма вече се бяха задръстили със ситен прахоляк. Роулинс се бе проснал по корем върху стената и го държеше за глезените, за да може да стои изправен и да оглежда.

Благодарение на вятъра жегата бе далеч по-поносима, но въпреки това през очилата се виждаха обширни светли петна. Струпани в лагери битианци, със стотици и скоро — ако сведенията бяха верни — с хиляди.

Кевин почувства, че го изпълват колебания. Беше преценил погрешно много неща, преди да дойде на Бития. Сега вече знаеше, че не е трябвало да реагира с военни действия на опитите на местните да атакуват совалката. С нападението бе предизвикал глобален конфликт. Не беше оправдал очакванията на Пепус и, което бе още по-лошо, не бе спазил завещаните от брат му преди толкова много време принципи, които се бе опитвал да следва през целия си живот. Сега вече знаеше, че не е достатъчно да носиш боен костюм, нито да накараш и други да носят своите. Съжаляваше, че Джек Сторм не е с него. Нямаше с кого да обсъди грешките си, а бе сигурен, че Джек би го разбрал. Но Джек бе изчезнал преди ден и половина и вероятността да не се върне нарастваше с всяка минута.

Битианците искаха да умрат. Не се съмняваше в това. Религията им ги убеждаваше, че в отвъдното ги чака по-добър живот. Той им бе осигурил повода да започнат самоубийствен конфликт, който щеше да доведе до гибелта на цялата планета. Макар да не ги разбираше, длъжен бе да се примири с желанията им. Още един провал.

Кевин въздъхна и свали очилата. Без тях картината зад визьора бе напълно замъглена. Според метеорологичните прогнози вятърът щеше да утихне по някое време нощес.

На сутринта вместо стотици зад стените щеше да има хиляди битианци. Кевин вече не се съмняваше в това. От вътрешната страна на стената щяха да ги очакват само триста доминионски Рицари.

Освен ако не се случеше някое чудо.

Той се отпусна на коляно, неспособен да издържи на напора на вятъра. Роулинс се изправи и двамата се подпряха с рамене. Кевин подаде очилата на своя помощник.

Роулинс погледна през тях, но изуменото му възклицание бе заглушено от засиления вой на вятъра. Кевин го тупна по рамото и двамата се спуснаха от стената, където спряха за миг, за да си поемат дъх на завет.

— Какво ще правим сега, сър?

— Искам да подготвят совалката за евакуация. И съобщи на Рицарите да са готови за бой.

Амбър се олюля срещу вятъра. Почти не виждаше нищо, безброй песъчинки я жилеха едновременно по тялото и лицето. Не смееше да отвори очи, въпреки че бе завързала кърпа на лицето си. Следваше Хусиах така, както той я бе учил — ориентирайки се по миризмата и топлината на тялото му, макар да си даваше сметка, че все още не може да разчита напълно на тези нови сетива. Съвсем скоро щеше да настъпи мигът, за който я бяха подготвяли. Тя щеше да се изправи срещу смъртта в името на Хусиах и неговите последователи. Победата й щеше да означава, че вратите ще се разтворят пред него и неговия народ и Богът на всички ще ги призове при себе си. Щеше да се изправи срещу други двама противници, но само единият от тях имаше значение.