Кэролайн Черри - Сайтин

Ари не вдигаше поглед от екрана. Джъстин мълчаливо следеше какво става по втория монитор, който бе използвал Флориан. От време на време тя даваше гласна заповед или натискаше клавиши.

— Всичко е наред по някое време каза Ари. — Сам е докарал камионите от Зелената казарма. Денис е в Администрацията, навярно в офиса на Службата за сигурност.

— Сера — неочаквано се разнесе по интеркома от пилотската кабина, — имаме телефонно обаждане от Администрацията. Доктор Най иска лично да говори с вас.

— Не отклонявай вниманието си — измърмори Джъстин.

— Адски си прав… Включете го по интеркома, тук всички сме свои хора… Джъстин, натисни онзи жълт бутон на страничната облегалка и ми подай микрофона, моля те.

— Ари — чу се гласът на Денис, — струва ми се, че си малко превъзбудена.

Тя се засмя, без да откъсва очи от екрана пред себе си, протегна лявата си ръка и Джъстин й подаде микрофона.

— Чуваш ли ме, чичо Денис?

— Чувам те чудесно, мила. Иска ми се да ми обясниш какво става тук и да оттеглиш хората си преди да са нанесли сериозни щети на крилото.

— Вратите ли искаш да отключа, чичо Денис? Можем да поговорим за това. Обещавам ти, че няма да ти се случи нищо. Дори няма да вадя от резервоара Джиро.

— Не знам какво е станало в Новгород. Сигурен съм, че не си ми казала всичко. Може ли да поговорим за това?

— Нямам нищо против.

— Готов съм да подам оставка. Искам гаранции за мен и хората ми. Мисля, че предложението ми е разумно.

— Съвсем разумно, чичо Денис. Как ще го направим?

— Спри хората си. Гарантирай ми настойничеството на клонинга на Джиро. Аз ще подам оставка. Превземането на сградата може да ти струва скъпо, но това е излишно. Имам предчувствието, че ще ме обвиниш за събитията в Новгород…

Ари отново се засмя, мрачно, помисли си Джъстин.

— Наистина не знам, чичо Денис. И не ме интересува. Настъпи моето време. Промяна на сезоните. Съвършено естествено. Можеш да си запазиш едно от крилата, да запазиш удобствата си… Знам какво е важно за теб, чичо Денис. Можеш да работиш по книгите си… Да, знам за тях, те са чудесни. Имаш да правиш толкова важни неща…

— Ласкаеш ме. Искам Сийли.

Ари не отговори веднага.

— Съгласна съм, но при известни условия.

— Не го докосвай!

— Няма да му направя нищо, чичо Денис. Ще измислим нещо. Обещавам ти. Няма да повдигна обвинения. Животът ти няма да се промени. Ти и без това не пътуваш и ще се занимаваш с Джиро и Сийли, нали? Ти беше адски добър родител и си много мил. Можеше да ми направиш много неща, каквито е правил с Ари Старша Джофри, но ти рискува програмата. Наистина съм ти признателна за това, чичо Денис, и за Сийли и Джиро. Накрая с Джиро бяхме много близки и мисля, че не го е направил той, мисля, че в записите на Абан е имало вирус. Мисля, че си го пуснал ти. А може би не. Може би имам развинтено въображение… След малко ще взривят онези врати, чичо Денис, и честно казано, времето ти изтича.

— Спри ги.

— Ще излезеш ли навън, чичо Денис? Със Сийли?

— Добре. Когато дойдеш тук. Искам да гарантираш безопасността ми.

— Имаш думата ми, чичо Денис.

— Искам да си тук, за да контролираш хората си. Тогава ще отворя вратите.

Джъстин поклати глава. Ари го погледна.

— Добре, чичо Денис. Ще дойда. — Тя посочи бутона на страничната облегалка и Джъстин го натисна.

— Ари?

— Край на връзката.

— Ари, това е примамка — каза Джъстин.

— Възможно е, но той е в ужасно слаба позиция. — Тя взе микрофона си. — Разговарях с Денис. Току-що подаде оставка… Джъстин, ти остани тук.

— По дяволите, Ари…

— Нямаше да отида там, но се надявам да го направим без нито един изстрел. Ако нещо се обърка, самолетът ще отлети обратно за Новгород и ще можеш да разкажеш всичко на Бюрото. После прави каквото искаш. Но предпочитам да се върнеш в Рисюн и да продължиш моите модели.

Той я зяпна.

— Имам много недовършена работа — каза Ари и стана от мястото си. — Ако не оцелея… най-важно ще е да ме върнеш. Геена е само един от проблемите. И ти имаш нужда от мен също толкова, колкото и аз от теб.

Тя повика Марко. Уес отвори вратата и я затвори след нея.

Това беше вярно, помисли си той. Наистина.

После си спомни думите й: „… само един от проблемите… също толкова, колкото и аз от теб…“

— Това не ми харесва — каза Флориан, приклекнал до Катлин зад буса на известно разстояние от стъклените врати на главния вход.

— Не знаем с какво разполага — отвърна Катлин.