Кэролайн Черри - Сайтин

— Благодаря. — Джъстин отиде при една от масите, изгълта кифлата и изпи сладката ледена течност. Отначало се безпокоеше за стомаха си, но скоро установи, че храната не е по-различна от нищо, което можеха да му предложат в „Промени“ на двадесет пъти по-висока цена. После за миг просто се отпусна назад с навлажнени очи.

„Къде отивам, по дяволите? Какво правя?“

Джъстин се върна на касата с чашата и чинийката.

— Къде човек може да научи новините?

— Долу в метрото има терминал.

— Къде?

— Все направо, после надясно по тунел „Уилфред“… При пожара ли сте били?

— Цяла нощ бях там — отвърна той. — Чул ли си нещо — кой го е направил, защо?

Момчето поклати глава и обслужи друг клиент. Джъстин изчака.

— Сутринта Емъри говори по телевизията — каза продавачът и сърцето на Джъстин се разтуптя.

— Тя добре ли е?

— Тя — да. Ти наистина ли си от Рисюн?

Джъстин кимна.

— Може ли да използвам телефона ви?

— Не. Но нататък до ъгъла има обществен телефон.

— Благодаря!

Той излезе и бързо закрачи по тунела. „Обади се в Бюрото. Поискай защита. Те не могат да ме смятат за виновен. Не могат да обвинят друг освен рисюнската Служба за сигурност… Освен Абан…“

Видя надпис „Телефон“ и извади картата си. Знаеше номера на Бюрото, помнеше го наизуст от години… но никога не бе използвал телефон извън Рисюн. Вдигна слушалката и прочете инструкциите: „Вдигнете слушалката, пъхнете картата, наберете номера или натиснете 0 и…“

— Сер.

Джъстин се обърна и видя сива униформа, високо, едро тяло.

Новгородски полицай.

Той изпусна слушалката, удари мъжа и отчаяно се затича сред тълпите.

Но картата му, с ужас осъзна Джъстин, докато изпреварваше група работници и продължаваше по страничен тунел — картата му все още беше в телефонния слот.

— Моята охрана, меко казано, е проявила небрежност — седнала на масата в заседателната зала, рече Ари. — Рисюн ще проведе вътрешно разследване… — Гласът й секна и тя отпи глътка вода. Беше се преоблякла, косата й бе вчесана — Катлин и Флориан й бяха помогнали, дори й бяха дали чаша кафе и течна закуска, единственото, което можеше да преглътне с раздразненото си от дима гърло. — Извинете ме. Исках да кажа, че поех функциите на временен шеф на рисюнската Служба за сигурност. Готова съм да продължа да заемам този пост, поне административно, ако Семейният съвет го одобри, макар да съм наясно, че съществуват съмнения във възрастта и опита ми. Самата аз смятам, че съм способна да оценявам ръководните кадри и да се грижа за поддръжката на редовни комуникации. Мисля — ще се изразя деликатно, — че смъртта на чичо ми предизвика известно объркване в отдела. Положението още повече се усложнява от смъртта на временния шеф на Службата за сигурност в пожара.

— Според вас има ли вероятност опитът да е бил извършен изцяло от вътрешни хора? — попита Линч.

Тя си пое дъх и отново отпи глътка вода.

— Да. Не отхвърлям тази възможност. Рисюн е в преходен период. Доктор Денис Най прие много тежко смъртта на брат си. Неговото здраве също не е много добро. Но определено има опитни администратори, които могат да се справят с проблемите, ако съветът на Рисюн им гласува доверието си.

— Накратко, вие смятате, че Рисюн е в състояние да се справи с проблемите.

— Не се съмнявам.

— С вътрешните си проблеми — каза доктор Уелс, човекът на Корейн в Бюрото на науката. — Простете ми, сера Емъри, но се притеснявам за изчезването на доктор Уорик. Вие твърдите, че той бил настанен в съседната стая до вашата, но сте убедена, че е напуснал етажа.

— Да.

— Има ли вероятност да е избягал?

— Не е много вероятно, не.

— Защо? Защото Рисюн държи баща му в ръцете си ли?

— Заради показанията му пред тази комисия — отвърна на удара тя. — Пацифистите изключително бързо се опитаха да се възползват от атентата в хотела. Много се страхувам, че наоколо е възможно да са се навъртали пацифистки агенти, защото ние бяхме там, и независимо дали са поставили бомбата, те може да са познали доктор Уорик сред бегълците и да са го отвлекли.

— Някои хора биха допуснали друга възможност.

— Ние определено нямаме мотив да го направим. Спомнете си кой го доведе тук.

— Баща му все още е под арест.

— Под охрана, заради връзките му с неупълномощен персонал. Не ни е известно още какво може да е стигнало до него. Покушението срещу живота ми е достатъчно основание за такива съмнения. Но съм ужасно разтревожена за местонахождението и физическото състояние на Джъстин Уорик.