— Докато доктор Джордан Уорик остава под арест.
— Можете да го наричате както желаете, сер, фактите са такива, каквито ви ги изложих.
— Службата за сигурност е под ваше ръководство.
— Точно така.
— Кой ви дава заповеди?
— Изпълнявам нарежданията на рисюнската Администрация. Преразглеждам въпроса за сигурността на Джордан Уорик и ще вляза във връзка с него, както и с рисюнската Администрация. Не съм упълномощена да правя промени без консултация.
— Той уведомен ли е за изчезването на Джъстин Уорик?
— Не, сер. Надяваме се скоро да му съобщим по-добри новини. Джъстин отлично съзнава опасността — може да се е скрил някъде, докато прецени положението.
— Има ли някаква вероятност — попита Линч — една от експлозиите да е била насочена срещу него?
— Взривът е имал за цел подпалване на пожар. Поставили са го в неговата стая, защото охраната ми незабавно щеше да го открие, ако беше в моята. Най-вероятно е бил скрит зад големия шкаф до стената. — Гласът й пак й изневери и тя се пресегна за чашата с вода. — Извинете ме. В този момент Джъстин беше до междинната врата, точно до стената — опитваше се да ме предупреди за нещо, но ние не знаехме за какво. Стената избухна, шкафът се е завъртял и е паднал до леглото между него и ударната вълна. Бил е защитен. Затова сме убедени, че е оцелял, и знаем, че е напуснал стаята. Навярно е видял нещо вътре, което не е трябвало да е там. Искам да го попитам. Искам да знам защо личният му телохранител е открит мъртъв в коридора, а не в стаята. Около доктор Уорик има много неясни въпроси.
— За протокола, допускате ли възможността доктор Джъстин Уорик да е участвал в заговора?
— Категорично не. За протокола, аз лично имам съмнения в нашия персонал, в служителите, свързани с покойния ми чичо… и не ми се ще да навлизам в подробности, в които не съм сигурна. Ще продължа да отговарям на въпросите ви, но бързам да отида на летището и да се прибера у дома, за да докладвам на членовете на рисюнския съвет, които могат да вземат решение за някои действия. Атентатът е доказателство, че съществува реална опасност за живота на много хора.
— Опасност от кого? — попита Уелс.
— Пак ви повтарям, сер, че не искам да отправям обвинения: следващата стъпка е вътрешно разследване, след което съответните власти от моята административна територия ще се свържат с Бюрото.
— Вие сте прекалено млада, за да осведомявате комисията по юридически въпроси.
— Смятам, сер, че излагам фактите абсолютно точно. Освен това заемам административен пост в Рисюн, който изисква правни познания. Говоря за поста си на отговорник на крило, сер. Редно е да изложа известната ми информация пред рисюнските власти. Мога да се обръщам към Бюрото единствено по лични въпроси и ще е проява на безотговорност да третирам случая като личен инцидент: той е далеч по-сериозен.
— По-конкретно?
— Има вероятност да са били нарушени рисюнските закони. Службата за сигурност е компрометирана до такава степен, че не съм сигурна в безопасността на рисюнския администратор. Възможно е да е замесен и той — или да е застрашен от хора, които са замесени. Сами разбирате, че ако се забавим с това изслушване, или някой прати съобщение в Рисюн, има опасност от още жертви. — „Господи. Дано не обсъждаме този въпрос. Не можем да съобщим, че в момента Джордан Уорик е на борда на самолет, той е прекалено уязвим, докато не кацне, а после… Самолетът пристига в 15:00. Бог знае какво го очаква.“
— В такъв случай Рисюн навярно трябва да поиска намеса на силите за сигурност на Бюрото.
— Навярно ще го направим. Но сега ви моля да разберете, че е застрашена вътрешната стабилност на Рисюн. Под въпрос е неговата независимост. Надявам се да греша. Предпочитам виновниците да са външни хора.
— Споменахте за служители, свързани с покойния ви чичо, съветника. Имам няколко въпроса в това отношение.
„Колко души от Бюрото са били свързани с Джиро? Самият Линч? Господи, дали не допуснах грешка?“
— Като имаме предвид здравето на сера Емъри — каза Линч — и молбата й за консултация с нейния персонал…
— Сер председателю — възрази Уелс.
— … сега закриваме заседанието. — Чукчето удари. — Комисията отново ще се събере в деветнайсет и трийсет часа, стига здравето на сера Емъри да позволява.
Тя въздъхна и се изправи.
— Благодаря ви, сер секретар. — И погледна към Флориан, който се приближи до нея и изключи микрофона.
— Сера — прошепна Флориан, — той е в тунелите. Новгородската полиция едва не го заловила. Оставил картата си. Сигурни са, че е бил той.
Читать дальше