Кэролайн Черри - Сайтин

— Явно далеч не е само това. Новгород е адски нервен — някакви хора се държали странно в метрото.

Джъстин затвори очи и за момент се унесе от изтощение. Седалката беше мека и удобна. Той се опита да подреди мислите си. Двигателите започнаха да вият. Някой се надвеси над него и закопча колана му. Джъстин отвори очи и видя Катлин. Самолетът набра скорост. Ари също се закопчаваше. Флориан и Катлин се настаниха на седалките до тях.

Излитането го изпълни с усещане за опасност. Може би се дължеше на опиата, може би на рязката маневра. Той се вкопчи в страничните облегалки, спомни си вероятността за саботаж, спомни си пожара…

— Уес е първокласен санитар — надвика рева на моторите Ари. — Когато се издигнем на достатъчна височина, ще те сложим да легнеш. Как си?

— Замаян. Улучиха ме с упойваща стреличка. — Той се опита да се съсредоточи върху въпросите, които искаше да й зададе. — Джиро… Джордан може да е в опасност.

— В момента аз съм шеф на Службата за сигурност — отвърна Ари. — И съм наясно с проблемите ни. Ходих в Бюрото, изложих им всичко и когато кацнем, ще свикаме Семейния съвет — ето защо исках да си с мен. Заради гласа ти. А и сигурно можеш да кажеш неща, които не са ми известни, за онова, което е ставало през всички онези години.

— Денис ли предизвикваш?

Тя кимна.

— Повиках баща ти. Вече е напуснал Питон. За да е на място, където има свидетели. Можех да отклоня самолета. Но това щеше да издаде прекалено много. Да речем, че мога да скрия някои заповеди от Денис. Не цял самолет. Трябва да пристигне в три часа. Ние ще кацнем към два. Мога да задържа неговия самолет, да го отклоня към Светланск или някъде другаде, след като кацнем. Денис си мисли, че се връщам, за да съм на сигурно място. Но навярно няма да приеме това.

Допреди малко Джъстин бе смятал, че вече нищо не може да го развълнува. Чудеше се защо е толкова спокоен. „Ще умрем — помисли си той. — В някой момент ще ни убият. Някъде в мрежите от заповеди на Службата за сигурност, летището, военните… Бюрото… Администрацията…“

— Първият му ход ще са баща ми и твоите приятели — каза Джъстин. — И те няма как да го открият.

— Сутринта пратих на Ейми съвсем просто съобщение. С кодова дума. Има голяма вероятност да е успяла да предупреди другите: в момента тя е в База едно, в която са вградени много защитни средства. Не се безпокой.

— Господи! — Той няколко пъти бавно си пое дъх. — Защо ми вярваш?

Ари се усмихна с едното ъгълче на устата си — изражението на нейната предшественичка. Приликата бе толкова голяма, че пулсът му се ускори.

— Бих могла да ти отговоря, че ти вярвам, защото знаеш какво е способен да стори Денис на баща ти и Грант. Или защото си направил избора си, когато си им казал да ми се обадят… Но действителната причина е, че винаги съм те разбирала — повече от всеки друг в Дома. Ти си ми приятел. Никога не го забравям.

— Адски странен начин да го покажеш.

Ари стисна устни.

— Избирам най-добрите възможности. Нямам намерение да допусна да убият приятелите ми. Не споря за някои неща. Имам страхотен инстинкт за самосъхранение. Но ти си особено важен за мен. Винаги си бил. Надявам се никога да не се изправяме един срещу друг.

Това го накара да се почувства неспокоен. И си помисли, че точно такава е била целта й.

— Искам да помогна на баща ти — каза Ари. — Но трябва да му попречиш да се обърне към Съвета. Трябва да ми осигуриш необходимото време. И да му дадеш възможност да ме опознае, мен, не онази Ари, която си спомня.

— Той ще го направи заради мен.

— Той не ти вярва.

Заболя го. Защото бе истина.

— Но ще ми даде време. Няма да предаде приятелите си, но ако го помоля, ще го направи. Той е разумен човек, Ари. И не е безразличен какво ще се случи с мен.

— Определено. — Тя се обърна към Флориан. — Кажи на Уес да дойде да му помогне. Аз ще подремна за около половин час. Трябва да си почина.

Джъстин разкопча предпазния си колан, изправи се и позволи на санитаря от Службата за сигурност да го отведе в дъното.

Джъстин бе добре, самолетът се приближаваше към Рисюн. Страховете им не се бяха оправдали, ала все още не се бяха прибрали у дома.

Ари беше отложила пресконференцията за сутринта и междувременно бе излъчвала бюлетин след бюлетин, всеки по-ужасен от предишния. Изявлението й даваше основания за безброй предположения. Тя не беше хвърлила вината върху пацифистите и намеците й сочеха към Халид, дори още по-нависоко…