Кэролайн Черри - Сайтин

— Система за сигурност десет: разшири търсенето: компютърна техника: двайсет години: търси… Имаш право. Денис не е толкова глупав — дори по отношение на системите на Дома. Логично е: отклонил е База две към алтернативна система. Като еднопосочен филтър: за да може да изключи системите и да продължи да използва Базата.

— По-сложно е, но общо взето идеята е такава. Той знае, че предшественичката ви е взела предпазни мерки…

— Определено знае. Ами защитните системи на летището? Ще можем ли изобщо да кацнем?

— Стига да имаме контрол — отвърна Флориан. После сви рамене. — Освен ако тази система не е способна на нещо, за което не се сещам. Винаги е възможно. За летището би трябвало да отговаря Джефри БД и не знам дали му има нещо, но предполагам, че е най-добре да проверим разписанията за полетите, да видим дали не пристигат други самолети и после да изключим системата: по този начин, ако се опита да атакува, Базата на Денис няма да постигне нищо.

— Мога да избера няколко души, които да се погрижат за изключването на системата — каза Катлин.

— Действайте.

Флориан заобиколи седалката, внимателно седна до нея и взе микрофона. Катлин се опря на страничната облегалка и в продължение на няколко минути двамата говореха на специфичния си жаргон, който Ари не знаеше.

Междувременно тя следеше инфопотока. Търсенето не даде резултати. Предположението на Флориан беше логично и Джиро спокойно можеше още преди години да е докарал техниката. Бяха имали достатъчно време, за да я инсталират.

Първо трябваше да се справят със защитните системи на летището и да кацнат, после да проверят в какво състояние са климатичните кули: пробиването на защитния балон щеше да затрудни всеки, който се опиташе да стигне до Дома. Денис можеше просто да е наредил са паркират бусовете на върха на хълма.

„Търсене — написа на клавиатурата тя, — летище: бус: сер #: графика.“

На екрана се появи схемата на Рисюн. И двата буса бяха пред Административното крило.

Ари въведе заповеди до климатичните кули. Те се намираха на един час път от пистата.

После стана и отиде при хората от Службата за сигурност в дъното. Те знаеха за изключването и рестартирането на мрежата.

— Всичко е наред — каза тя. — Седнете и ме слушайте. Флориан изключва защитните системи. Уес, Марко, вие ще останете в самолета с мен и доктор Уорик. Ще имаме адски много работа и някой трябва да координира охраната ни. Доктор Уорик е наш приятел, но не знае Правилата: ако се наложи да действаме, погрижете се да изпълнява каквото му казвате. Предната група ще влезе в Административното крило. Ще я водят Флориан и Катлин. Тайлър, ти ще си техен заместник.

— Да, сера — отвърна Тайлър, дребен жилест мъж с късо подстригана бяла коса, един от най-старшите служители в нейния персонал. Двама от другите бяха бивши морски пехотинци, Уес бе инструктор от Зелената казарма, Марко — системен програмист.

— Катлин ще поеме организацията, Флориан ще върши специалната работа. Катлин ще ви обясни: подготвяме тази операция от две години, така че не импровизираме. Просто не знаехме срещу кого ще се наложи да действаме. Вече знаем.

— Да, сера.

Тя потупа Тайлър по рамото, продължи нататък по тясната пътека покрай сервизните помещения и отвори вратата на спалнята. Джъстин спеше.

Изгаряния и охлузвания, беше казал Уес. Най-сериозни бяха белите петна в паметта, но както се изрази санитарят, „когато точно до теб избухне бомба, просто забравяш някои неща“.

— Събуди се — рече тя. — Джъстин. Имам нужда от теб.

— Кацнаха — каза Ейми. — Това е Кулата. Тук са.

Грант си пое дъх.

Ейми беше объркала цялата Службата за сигурност, като промени местонахождението на всички от списъка си със съмнителни, повика целия персонал от Одобрения списък в Първо крило и обезопаси вратите.

Докато Сам Уайтли организираше транспорта за хората от Зелената казарма, а Мади Щрасен, Стейси Рамирес и Томи Карнат просто се бяха скрили в различни лаборатории.

По мрежата се разпространяваше обръщение към Семейния съвет: „Ариан Емъри свиква извънредно заседание за обсъждане на избора на доктор Яни Шварц за администратор на Рисюн на мястото на Денис Най. Заседанието ще се проведе в 17:00 или веднага щом е възможно.“

Грант стоеше и чакаше със скръстени ръце. Той нямаше право на глас. Следеше инфопотока на монитора, който значително се ускори след кацането на РИСЮН ЕДНО. Последното съобщение идваше точно навреме: малко черен хумор, Емъри в пълния си разцвет.