Фред Саберхаген - Брат Берсеркер

„ДНЕС ТИ МОЖЕШ ДА ПОЛУЧИШ ЗЕМЯТА, КОЯТО ЩЕ ТИ ПОТРЯБВА УТРЕ!“

Поне земя не липсваше. Вещества за пиене и дишане, разбира се, трудно се намираха. Но Службата изхождаше от предположението, че някой ден — след победата — ще има нов добър живот за всички на повърхността; нов живот, който ще се храни и поддържа чрез новите океани от въздух и вода, които по някакъв начин ще бъдат извлечени от недрата на планетата или пък, ако се наложи, ще бъдат внесени на Сиргол от гигантските външни планети на системата.

Съдейки по отличителните знаци върху униформите им, на опашката пред Службата имаше хора от всички рангове и чинове. В момента те бяха в състояние, което в минали времена някой би нарекъл овче търпение. Изпълнените им с надежда вярващи очи се хранеха с плакати и макети. Дерън спря, колкото да ги огледа. Те бяха успели някак си да забравят (ако изобщо някога си бяха дали труда да осъзнаят това обстоятелство), че светът е мъртъв. Истинският свят, онзи, който имаше значение, бе убит и кремиран заедно с девет от всеки десет човека, които го бяха създали.

Не че тази статистика — девет от десет — имаше някакво значение за Дерън, или пък за който и да било другиго. Това, което имаше значение, беше отделният индивид.

Едно познато, едно обичано лице изплува в мислите му и той с мъка го пропъди. Отвърна поглед от доверчивите люде, които стояха наредени в очакване да се възползват от възможността да засилят още вярата си и си тръгна.

Упъти се към своята камерка, но когато стигна мястото, където коридорът се разклоняваше, нещо отвътре — някакъв импулс — го накара да завие по тесния страничен проход. Приличаше на алея, тъмна, с малко врати и прозорци. Стотина крачки по-нататък свършваше с нещо като арка, която обрамчваше изглед с истински зелени дървета. По това време на деня едва ли имаше много хора в парка.

Не бе изминал много по страничния коридор, когато усети вибрацията на експлозия, дошла от обкръжаващата всичко скална маса. Две малки червени птички се стрелнаха уплашени сред зеленината на дърветата. Продължи спокойно и бе направил още три крачки, когато дойде звукът — тъп и приглушен, но явно силен. Сигурно беше близко ракетно попадение. От разположената си в космическото пространство обсадна флотилия противникът изстрелваше надолу вероятностни вълни. Понякога те проникваха през защитата, после през милите предпазваща скала и се превръщаха в ракети, които се взривяваха в близост до подземните укрития.

Без да ускорява крачка, Дерън стигна края на пътеката. Там спря, облегна се с две ръце на един парапет от истински дървен материал и от това малко балконче, разположено на два етажа над тревата, огледа дванайсетте акра парк. Шест нива по-нагоре — на „небето“ — като съвсем истинско грееше изкуствено слънце и осветяваше тревата, дърветата и храсталака, а също и разноцветните птички в невидимите им клетки от реактивни въздушни струи. През средата на парка се спускаше тясно поточе с прясна вода. Нивото му днес бе паднало и на места стените на бетонното корито се бяха оголили наполовина.

Преди година — сякаш преди цял един живот! — когато истинският свят бе още жив, Дерън Одегард не се числеше към любителите на природата. Е, правеше по някой кратък излет от време на време. Съсредоточил се беше върху завършването на образованието си, защото искаше час по-скоро да започне научна работа като професионален историк. Животът му се състоеше от текстове, филмови ленти и всичките онези задължителни академични схеми, които са нужни за придвижването по стълбицата на служебната йерархия. Дори излетите и ваканциите си прекарваше на места с историческо значение и…

С усилие, превърнало се вече в рефлекс, той за пореден път изгони от мислите си образа на момичето, което бе обичал.

Преди година кариерата му на историк предвещаваше необикновени и вълнуващи възможности. Всички бяха наелектризирани от първите намеци на физиците, че особеностите на космо-времето на Сиргол, уникални по рода си, могат да се окажат податливи на въздействие, така че населението на планетата за първи път в историята да получи непосредствения шанс да надникне в миналото си без затруднение. Само преди година войната с берсеркерите изглеждаше далечна; беше ужасно нещо, разбира се, но засягаше други светове, отдалечени на много светлинни години. Десетилетия бяха изминали, откакто земляните изпратиха предупреждението и през тези десетилетия на Сиргол се изграждаше отбранителна система — доста скучен период от историята, за да служи за житейски фон на млад човек, завършващ училище.