Фред Саберхаген - Брат Берсеркер

— Все още нищо — рече късо Дерън, без да се обръща, щом усети присъствието на своя наблюдател. Наблюдателят — един капитан, постоя секунда загледан в екрана и без да продума, се отдалечи надолу по тясната пътека. Продължавайки да не вдига очи от екрана, Дерън се намръщи. С раздразнение осъзна, че бе забравил името на капитана. Е, този капитан работеше при тях едва втори ден, и утре него или Дерън, или и двамата можеше да ги преместят на друго място. Отделът „Операции във времето“ към Планетарните отбранителни сили на Сиргол беше организация с голямо текучество на кадрите, или по-меко казано, с голяма организационна гъвкавост.

Само преди няколко месеца защитниците на планетата осъзнаха, че сегашната обсада може да кривне от бойното поле на пространството и да се пренесе направо във времето. Тази наблюдателна зала, както и останалата част от отдел „Операции във времето“, бяха приведени в пълна функционална готовност едва преди месец и още не бяха влизали в истински бой. За щастие, тънкостите при водене на война във времето бяха нови не само за тях, но и за врага, тъй като пътуване във времето не бе възможно никъде другаде, освен около планетата Сиргол.

Преди още Дерън Одегард да си беше спомнил името на капитана, се разрази първата за „Операции във времето“ битка. За самия Дерън тя започна съвсем простичко и без никакъв драматизъм. Спокойният глас на едно от момичетата за свръзка проникна в слушалките му и съобщи, че космическата флотилия на берсеркерите е изстреляла към планетата някакви устройства, които нямали поведението на обикновени ракети. Докато се приближавали към повърхността на планетата, те внезапно изчезнали от полето за пряко наблюдение.

Стражевите екрани скоро ги открили във вероятностното пространство — устройствата потъвали все по-дълбоко в миналото на планетата.

Обектите бяха пет или шест. Скоро броят им бе уточнен — шест. Бързо се спускаха надолу: осем хиляди години, десет хиляди, дванайсет… Стражите, наблюдаващи засегнатите сектори, подаваха тревога един след друг и своевременно бяха привеждани в бойна готовност, но врагът изглежда разбираше, че го следят отблизо. Едва когато шестте обекта преминаха нивото двайсет и една хиляди години и наблюдението им в бездната на времето стана практически невъзможно, те спряха. Но къде?

— Всички стражи, внимание! — провлачено се разнесе в шлемофона на Дерън познат мъжки глас. — Тук е Началникът на „Операции във времето“. Обаждам се да ви запозная със ситуацията. Онези като че ли подготвят някаква базова зона там долу, на около минус двайсет и една хиляди. Оттам биха могли да изстрелят към нас някакво устройство нагоре по времевата ос, което вероятно ние не ще можем да открием, докато то не се сблъска с нашата реалност, т.е. докато не почне да убива.

Отново зазвуча психо-музиката. След няколко минути тихият глас на свързочничката предаде на Дерън заповед да промени схемата на издирване, като го ориентира в какво направление и на какво разстояние да придвижи сектора си… Стражите щяха да започнат да придвижват своите сектори нагоре и надолу по линията на времето, което означаваше, че се подозира проникване на врага в реалното време. Наблюдателите щяха да се съсредоточат около зоната на проникването, поддържайки обаче известно припокриване, за да не изпуснат от полезрението си останалите участъци. Защото първата атака можеше да служи просто за отвличане на вниманието.

През онези дни, когато вражеска ракета се заби близо до скривалищата, Дерън, на когото рядко му се налагаше да се крие, изпита най-лошия вид страх — далечен и неясен. Сега се чувстваше по същия начин, знаейки, че битката е започнала или пък предстои да започне. Окото и ръката му обаче останаха все така сигурни, както ако беше осведомен, че това е просто поредната учебна тревога. Имаше известни преимущества в това да не си особено угрижен дали смъртта ще дойде сега или по-късно.

И все пак той не можеше да се измъкне от омразната тежест на отговорността, която сега се беше увеличила. Минутите на дежурството се точеха по-бавно от всякога. Невъзмутимият глас на момичето промени още на два пъти Деръновия сектор на издирване. После Началникът на „Операции във времето“ се обади отново и официално потвърди началото на вражеската атака.

— Сега си дръжте очите отворени, момчета — нареди на всички стражи провлаченият глас, — и ми намерете тази ключова дупка.

В някакво време, по-дълбоко от двайсет хиляди години в миналото, на някое неустановено още място, трябваше да съществува ключова дупка — проход от вероятностното пространство към реалното време, създаден при нахлуването на шестте устройства на берсеркерите.