Фред Саберхаген - Брат Берсеркер

Ако бяха имали възможността да наблюдават директно тяхното пристигане, хората щяха да видят как машините-убийци, приличащи на шест самолета със скосени криле, изникнаха сякаш от нищото в една точка високо горе в атмосферата на Сиргол. Появявайки се като компактна формация, машините бързо се разделиха и подобно на виртуозни изтребители се пръснаха в шест различни посоки със скорост, многократно превишаваща тази на звука.

Едва разделили се, те се заеха да засипват с отрова безпомощния свят под тях. Радиоактивни вещества, антибиотични химикали — трудно бе да се каже от разстояние двайсет хиляди години какво точно използваха. Както и останалите стражи Дерън Одегард видя атаката само чрез предизвиканите от нея ефекти. Той я възприемаше като понижаване на вероятността за съществуване на какъвто и да било живот в неговия сектор; като надигащ се прилив на смъртност, който започваше в един ъгъл на сектора и бавно се разстилаше по цялата останала площ.

Шестте машини методично тровеха планетата. Ако по време на атаката Първите хора са били вече на повърхността, сега те със сигурност ще бъдат убити… Ако ли пък са се приземили по-късно, ще трябва да бродят безпомощни като бебета чак до смъртта си из един пустинен, стерилен свят без храна… А оттук следваше, че далечните потомци на Първите хора, т.е. оцелялото до днес население, щеше да прекрати съществуването си. И в двата случая планетата и цялата система щяха да бъдат готови за усвояване от берсеркерите, които щяха да постигнат целта си.

Появилата се вероятност за смърт на света се разпростря и в праисторията, и в историята. Над всяка жива клетка на планетата надвисна опасност да бъде пометена от вълна на несъществуване, една коварна възможност, която се прокрадваше върху стражевите екрани.

Множеството направления на тази промяна бяха обхванати от хора и компютри, работещи заедно в нервния център на „Операции във времето“. Разполагаха с изобилие от информация и не бяха минали и двайсет реални минути от началото на атаката, когато компютрите обявиха, че ключовата дупка на шестте вражески летящи машини е локализирана.

В най-дълбоките катакомби, наречени Оперативно ниво 2, отбранителните ракети замряха в очакване. Семплите им тъпоноси тела бяха заобиколени от сложни механизми за изстрелване и управление. По команда на компютрите и под погледа на наблюдаващите ги хора, чифт стоманени ръце изтеглиха една ракета встрани от гнездото й. Върху тъмната каменна основа точно под нея се появи сребрист кръг с трептящи отблясъци, като малко езерце с раздвижена от вятъра вода.

Ръцете освободиха ракетата и още в мига на падането си тя изчезна. Докато една сума от сили я придвижваше към миналото, друга я изпращаше под формата на вероятностна вълна нагоре, през многото мили скала към повърхността на планетата и после отвъд, в стратосферата, право към ключовата дупка, използвана от шестте устройства на врага.

Дерън видя как зловещите изменения, които се бяха промъкнали на екрана му и постепенно го изпълваха, изведнъж започнаха да се отдръпват назад. Приличаше на игра, на върнат обратно филм, на някаква техническа каскада без връзка с реалността.

— Право в „ключалката“! — прогърмя в шлемофона гласът на Началника на „Операции във времето“. Вече не провлачваше думите.

Шестте устройства на берсеркерите се натъкнаха във входа към реалното време на атомна експлозия, акуратно възникнала точно на нужното място и в нужния момент от времето.

И докато екраните показваха оттеглящите се вълни на смъртта, ликуващ шепот плъзна по дългата извита редица на стражевите постове. Съчетанието от внимание и дисциплина обаче взе превес над изблика на радост.

Остатъкът от шестчасовата смяна заприлича на тренировъчни упражнения, в които имаше време да се доуточнят всички дребни подробности и да се подсигури тактическия успех чрез наблюдения и тестове. Все пак между дисциплината и вниманието тихо се прокрадваше и радостта от току-що постигнатата победа. Тези, които караха извънредно дежурство поради някакво провинение, си разменяха усмивки и си намигаха. И Дерън се усмихваше като всички останали, щом някой срещнеше погледа му. Да напредваш в работата си, да показваш очакваното е един от начините да изпиташ удовлетворение от себе си. И той се чувстваше горд, че бе свършил своята работа.

Смяната приключи без признаци за ответна реакция от страна на противника. Стана ясно, че първият опит на берсеркерите да започнат война във времето беше неутрализиран успешно.