Фред Саберхаген - Брат Берсеркер

Но проклетите машини ще се върнат, както винаги, мислеше си Дерън. Схванат, изпотен и психически претоварен, без дори да си дава зор да се усмихва повече, той с въздишка на облекчение стана от креслото, за да отстъпи мястото си на стража от следващата смяна.

— Днес май добре сте се справили — рече смяната с нотка на завист в гласа.

Дерън се насили да се усмихне за сетен път:

— Получаваш изцяло следващия шанс да се прославиш. Той притисна палеца си върху съответното място на таблото, което разчете отпечатъка му, додето и другият вършеше същото. После, вече официално свободен, напусна с олюляваща походка стаята на стражите и се присъедини към останалите от своята смяна. Лицата им бяха напрегнати и уморени. Каза си, че и неговото навярно беше същото. Но веднъж излезли от портала, където свършваше зоната на регламентираната тишина, повечето мъже оформиха оживени групички и възбудено започнаха да коментират. Дерън се нареди в колоната, за да предаде лентата със записа на своите действия по време на смяната. След това постоя за малко в друга колона, за да направи кратък устен доклад пред упълномощен за целта офицер. И най-после беше вече напълно свободен. Като че ли свободата има някакво значение за жителя на Сиргол в тези времена, помисли си той.

Огромният пътнически асансьор го издигаше сред тълпи от хора нагоре и навън от дълбоките пещери на „Операции във времето“ към жилищното ниво на погребания град — свят, откъдето до повърхността имаше още много мили скала.

На Жилищното ниво беше трудно да се открие идеалната психо-физическа обстановка от стражевата стая, както впрочем и навсякъде другаде, където не се налагаше хората непрекъснато да поддържат във върхово състояние готовността си за ефективна дейност. Из по-голямата част на Жилищното ниво въздухът в най-добрия случай беше позастоял. А в най-лошия — бе наситен с неприятни миризми. Осветлението на сивите улични коридори беше съвсем оскъдно. На повечето обществени места украсата се свеждаше до вездесъщите плакати и лозунги, които призоваваха от името на правителството към максимални усилия за победа или обещаваха, че подобренията на битовите условия предстоят скоро. Такива подобрения наистина се извършваха, макар и бавно. Месец след месец въздухът ставаше все по-свеж, храната — по-вкусна и разнообразна. Благодарение на практически неизчерпаемата енергия на водородния синтез и на изобилието от минерални вещества в заобикалящата скална маса, по всичко изглеждаше, че обсаденият гарнизон-планета може да устои безкрайно дълго време, и то при постепенно подобряващи се условия за живот.

Коридорът, по който Дерън вървеше сега, бе една от главните артерии на погребания град-свят. Стените му се състояха от магазини и канцеларии, редуващи се с жилищни единици, в една от които се намираше ергенската му спална камера. Самият коридор беше на два етажа и бе широк колкото обикновена главна улица на средно голям град от покойния свят на повърхността. По средата му върху движещи се ленти пътуваха и в двете посоки хора, отиващи някъде по-далеч от местата, до които обикновено достигаха пеша. Дерън видя двойка полицаи в бели униформи да се стрелкат по лентите и да проверяват личните военни знаци на пътуващите. Явно планетарното командване вземаше строги мерки срещу отклоняващите се от работа.

Както обикновено, широките тротоари от двете страни на движещите се потоци бяха изпълнени с хора. Мъже и жени във внушаващи усещане за монотонност еднакви работни униформи отиваха или се връщаха от работа със също тъй монотонна, нито бърза, нито бавна походка. Само група деца, пуснати току-що от близката училищна зала, демонстрираха излишък от енергия. Някои свободни от дежурство възрастни, а и по-млади хора се бяха насъбрали пред магазини и развлекателни заведения. Тези заведения, които все още се стопанисваха под някаква форма, близка до частната собственост, май че правеха по-добър бизнес от онези, които принадлежаха на правителството.

Една от най-късите опашки беше пред местния клон на Службата по заселване. Както и другите малки канцеларии и магазинчета, това беше помещение, отделено от широкия тротоар със стъкло и жици. Дерън поспря пред Службата по заселване, загледа се в дремещите чиновници, в разкривените изметнати плакати и занемарени макети. С цветове, които навярно трябваше да впечатляват, рекламните материали показваха няколко алтернативни плана за следвоенно възстановяване на повърхността на планетата.