Лоръл Хамилтън - Синя луна

— Мога да прониквам във всеки отвор на тялото ти с която и да е част от мен, но отказваш да ми дадеш тази последна частица от себе си.

Слязох внимателно от леглото, коленете ми трепереха.

— Аз не съм храна.

— Това е много повече от обикновено хранене, ma petite . Ако ми позволиш, ще ти покажа, че е много повече.

Грабнах купчината блузи, започнах да ги свалям от закачалките, да ги сгъвам и да ги слагам в куфара.

— Никаква кръв, това е правилото.

Той се претърколи странично.

— Давам ти целия себе си, ma petite , а ти продължаваш да се отказваш от мен. При това положение как да не ревнувам от Ричард?

— Правя секс с теб. А с него даже не излизам на срещи.

— Ти си моя, но всъщност не си моя, не напълно.

— Аз не съм домашен любимец, Жан-Клод. Хората не принадлежат на други хора.

— Ако намериш начин да обикнеш звяра в Ричард, няма да се дърпаш от него. Ще му се отдадеш.

Сгънах последната блуза.

— По дяволите, Жан-Клод, това е глупаво. Аз избрах теб. Нали? Вече приключих с този въпрос. Защо се тревожиш толкова?

— Защото, щом той изпадна в беда, ти захвърли всичко, за да се втурнеш при него.

— Бих направила същото и за теб.

— Именно — каза той. — Не се съмнявам, че ме обичаш по някакъв свой си начин, но обичаш и него.

Затворих ципа на куфара.

— Хайде да не започваме този спор. Аз спя с теб. Но няма да ти даря кръв, само и само да ти вдъхна повече увереност.

Телефонът иззвъня. Чух изискания глас на Ашър, който приличаше толкова много на гласа на Жан-Клод:

— Анита, как си тази хубава лятна вечер?

— Добре съм, Ашър. Какво има?

— Може ли да говоря с Жан-Клод? — попита ме той.

Отворих уста, за да откажа, но Жан-Клод вече беше протегнал ръка към телефона. Подадох му го.

Господарят на Сейнт Луис заговори на френски — нещо обичайно, когато разговаряше с Ашър. Радвах се, че има някой, с когото можеше да упражнява родния си език, но не владеех достатъчно френски, за да следя разговора. Имах сериозни подозрения, че понякога вампирите разговаряха пред мен като хора, които говорят в присъствието на дете, което не е дорасло да ги разбере. Това беше грубо и високомерно, но те бяха вампири на по няколко века и не пропускаха да ми го покажат.

Той мина на английски, защото се обърна към мен:

— Колин е отказал да ти даде разрешение да влезеш в територията му. Отказал е да даде разрешение на когото и да било от моите хора.

— Има ли такова право? — попитах аз.

Жан-Клод кимна.

— Oui.

— Отивам там да помогна на Ричард. Уреди го, Жан-Клод, или ще отида без никакви споразумения.

— Дори това да означава война? — попита той.

— По дяволите. Обади се на малкото копеле и дай да говоря с него.

Жан-Клод вдигна вежди, но кимна. Прекъсна връзката с Ашър и набра някакъв номер. Каза:

— Колин, обажда се Жан-Клод. Да, Ашър ми съобщи решението ти. Моят човешки слуга, Анита Блейк, иска да разговаря с теб — изслуша го. — Не, не знам какво иска да ти каже — подаде ми телефона и се облегна на таблата на леглото, сякаш щеше да гледа представление.

— Ало, Колин?

— Същият.

Имаше ясно изразен средноамерикански акцент. Заради него гласът му не звучеше толкова екзотично, както на някои други вампири.

— Казвам се Анита Блейк.

— Знам коя си — рече той. — Ти си Екзекуторката.

— Да, само че няма да идвам при вас за екзекуция. Мой приятел е в беда. Просто искам да му помогна.

— Той е част от триумвирата ви. Ако влезеш в земите ми, на моя територия ще бъдат двама от вашия триумвират. Прекалено си могъща, за да ти позволя да влезеш.

— Според Ашър си отказал достъп на когото и да било от нашите хора, вярно ли е?

— Да — отговори той.

— Но защо?

— Дори Съветът, който управлява всички вампири, се бои от Жан-Клод. Не ви искам в земите ми.

— Слушай, Колин, аз не искам властта ти. Не искам земите ти. Не кроя нищо против теб. Ти си вампир-господар. Можеш да усетиш по думите ми, че казвам истината.

— Знам, че казваш истината, но ти си слугата. Господарят е Жан-Клод.

— Не ме разбирай погрешно, Колин, но защо са му на Жан-Клод земите ти? Дори и да планираше някакво нашествие в стил Чингис хан, твоите земи се намират през три територии от нашите. Ако възнамеряваше да завладява някого, щеше да избере съседна територия.

— Може тук да има нещо, което иска — каза Колин и в гласа му долових страх.

Нещо необичайно за вампир-господар. Обикновено господарите прикриваха по-добре емоциите си.

— Колин, ще се закълна в каквото пожелаеш, че не искаме нищо от теб. Просто трябва да дойда и да измъкна Ричард от затвора. Окей?