Харуки Мураками - 1Q84 (Книга трета)

— Великите знания ни товарят и с велики отговорности.

— Точно така — отвърна напълно безчувствено Нула номер.

Извърна се и бързо напусна стаята. Конската опашка го последва безшумно и затвори вратата след себе си.

След като си заминаха, Ушикава отвори чекмеджето на бюрото и изключи касетофона. Отвори капачето му, извади касетата и с химикалка записа върху етикета датата и часа. За човек с неговия странен вид почеркът му бе фин и изящен. Грабна пакета с цигари „Севън Старс“, извади една и я запали със запалката. Пое дълбоко дима, после го издиша доволно по посока на тавана и притвори за миг очи. След като ги отвори, хвърли око към стенния часовник. Показваше два и тридесет. Ама че гадна двойка , пак си рече Ушикава.

Не успеем ли да намерим Аомаме, и вие, и ние ще закъсаме , беше казал Нула номер.

Ушикава бе посетил на два пъти управлението на Сакигаке дълбоко в планините на префектура Яманаши и бе забелязал огромната пещ в гората зад селището. Предназначението й бе да изгаря боклука и други отпадъци, но тъй като работеше при страшно висока температура, и човешки труп да хвърлеха, от него и кокал нямаше да остане. Известно му бе дори, че вече няколко трупа са били изгорени по този начин. Вероятно и тялото на Вожда е било сред тях. Естествено, Ушикава не се блазнеше от мисълта да го споходи подобна съдба. Все някой ден ще умре, но лично той би предпочел да е някак си по-спокойно.

Имаше обаче няколко факта, които Ушикава не беше разкрил. Предпочиташе да не вади всичките си карти наведнъж. Ниските можеше да обърне, но оньорите предпочиташе засега да крие. Длъжен бе да се застрахова по някакъв начин — както направи и с тайния запис. Той, Ушикава, беше голям спец в тия игри. Младите бодигардчета и на малкия му пръст не можеха да се качат.

Ушикава бе успял да се добере до списъка с частните клиенти на Аомаме. Стига да не пестиш време и усилия и да знаеш какво правиш, каква ли не информация можеш да събереш. И междувременно бе проучил доста подробно дванадесетимата в списъка — осем жени и четирима мъже, всичките с високо обществено положение и доста заможни. Нито един не приличаше на човек, който би се обвързал с убиец. Една от жените обаче — богата дама на седемдесет и нещо години, осигуряваше подслон на жени, жертви на домашно насилие. Пускаше ги да живеят в двуетажния блок в просторното й имение досами собствения й дом.

Сама по себе си — прекрасна дейност, извън всякакво подозрение. И все пак нещо го притесняваше, нещо, ритащо по далечните граници на съзнанието му. И докато неясната мисъл трополеше из ума му, Ушикава се напъваше да уточни естеството й. Притежаваше почти животинско обоняние и най-много от всичко вярваше на интуицията си. Обонянието му вече няколко пъти го беше спасявало. Имаше чувството, че в случая ключовата дума е „насилие“. Тази възрастна жена имаше някакво специално усещане по отношение на насилието и полагаше особени усилия да закриля жертвите му.

Ушикава действително бе отишъл да огледа приюта. Дървеният жилищен блок се намираше на един хълм в Адзабу — идеален имот. Сградата бе сравнително стара, но притежаваше стил. През металната решетка на портала успя да види изящната цветна леха пред входа и просторната ливада, над която хвърляше сянка голям дъб. Във входната врата бе вградено пано от декоративно стъкло. Много малко подобни сгради бяха останали в Токио.

Но при цялото спокойствие наоколо сградата бе сериозно охранявана. Високият зид бе увенчан с бодлива тел. Солидната метална порта имаше яки ключалки, а из двора се разхождаше немска овчарка, която лаеше всеки приближил се. Околността се следеше и от няколко охранителни камери. По пътя пред блока поначало почти не минаваха пешеходци, така че никой не можеше да се застои, без да го забележат. Беше тих жилищен район в съседство с няколко посолства. Достатъчно бе някой човек със странна външност като Ушикава да се завърти наоколо, и веднага щеше да привлече внимание върху себе си.

Именно тази система за охрана му се стори особено прекалена. Все пак ставаше дума за приют за малтретирани жени. И Ушикава си постави за цел да проучи всичко, свързано с този приют. Колкото и плътно да го охраняват, ще трябва някак си да го пооткрехне. Нещо повече: колкото по-плътно го охраняват, толкова по-широко ще трябва да го отвори. А за тази цел трябва да си размърда мозъка и да си състави план.

Ушикава си спомни онази част от разговора му с Нула номер, в която стана дума за човечетата.