Харуки Мураками - 1Q84 (Книга трета)

— Може ли да се кача?

Онзи се подвоуми:

— Онова, дето го пъхнахте в устата си, ми заприлича на пистолет.

— Пистолет беше.

— Истински?

— Хайде стига, бе — изви устни Аомаме.

Шофьорът й отвори задната врата и тя влезе. Сне чантата от рамото си и я остави на седалката, после обърса устата си с носна кърпа. Още усещаше вкуса на метала и смазката.

— Какво стана? Не намерихте ли аварийната стълба?

Аомаме поклати глава.

— Нищо чудно. За пръв път чувам тука да има аварийно стълбище. Все още ли държите да слезете на изхода за Икеджири?

— Да. Устройва ме.

Шофьорът смъкна стъклото си, протегна ръка и се намъкна в дясната лента пред огромен автобус. Показанията на таксиметровия апарат не бяха мръднали, откакто беше слязла.

Аомаме се облегна на задната седалка, задиша бавно и насочи погледа си към познатия билборд с рекламата на „Есо“. Грамадният тигър я гледаше ухилен, с бензинов шланг в лапата си. Вкарай тигъра в резервоара си , гласеше надписът.

— Вкарай тигъра в резервоара си — прошепна тя.

— Моля? — изгледа я шофьорът в огледалото.

— Нищо. Сама си говоря.

Смятам да поживея тук още малко , мислеше си Аомаме, за да видя със собствените си очи какво ще стане. Пък след това ще умра. Няма да закъснея кой знае колко. Вероятно.

На другия ден след като се отказа да се самоубива, й се обади Тамару. И Аомаме го уведоми за промяната в плана. Ще изчака, няма да си сменя името, нито ще й правят пластична операция.

На другия край на линията Тамару мълчеше. В ума му се подреждаха безшумно няколко теории.

С други думи, не желаеш да се местиш никъде, така ли?

— Точно така — отвърна Аомаме. — Засега смятам да остана тук.

— Но сегашното ти място не е подходящо за продължително криене.

— Ако си седя у дома и не излизам никъде, не би трябвало да ме открият.

— Не ги подценявай — рече Тамару. — Ще направят всичко възможно да уточнят самоличността ти и да те намерят. И опасността няма да грози само теб, а евентуално и хора около теб. Стигне ли се дотам, може да се озова в трудно положение.

— Много съжалявам. Но ми трябва още известно време.

— Още известно време ли! Доста мъгляво ми звучи — каза Тамару.

— По-конкретна не мога да бъда.

Тамару се умълча, замислен. Изглежда, усещаше колко твърдо е решението й.

— Не бива да обърквам приоритетите си — рече. — Нали ме разбираш?

— Да, струва ми се.

Тамару продължи да мълчи, после добави:

— Добре. Исках само да се убедя, че не те разбирам погрешно. Явно имаш важни причини да искаш да останеш.

— Имам — потвърди Аомаме.

Тамару леко се прокашля:

— Както ти споменах, ние сме се ангажирали да те заведем на сигурно място, надалече, да заметем абсолютно всички следи, да променим лицето ти и името ти. Може и да не е пълна промяна, но максимално близка до тоталната. И бях останал с впечатлението, че имахме съгласие по този въпрос.

— Разбирам те, естествено. Не казвам, че не ми харесва самият план. Но се случи нещо неочаквано, което ми налага да изчакам още малко.

— Нямам правомощия да кажа нито „да“, нито „не“ на такъв въпрос — рече Тамару и произведе някакъв тих звук в гърлото си. — И може да ми потрябва известно време да ти осигуря отговор.

— Тук ще те изчакам.

— Радвам се да го чуя — каза Тамару и затвори.

На другата сутрин малко преди девет телефонът пак иззвъня три пъти, спря, после пак взе да звъни. Сигналът от Тамару.

А той подхвана, без дори да каже „здрасти“:

— И мадам е силно загрижена заради желанието ти да останеш там задълго. Това е просто една тайна квартира и не е напълно безопасна. И двамата с нея сме на мнение, че трябва да те преместим някъде далече, на по-сигурно място. Следиш ли ми мисълта?

— Следя я.

— Но ти си разумна, предпазлива личност. Не допускаш глупави грешки и знам, че си предана. Доверяваме ти се безрезервно.

— За което съм благодарна.

— След като искаш да останеш на сегашното си място, сигурно си имаш свои причини. На нас те не са ни известни, но сме сигурни, че не става дума за някакъв каприз. Така че тя смята да се вслуша, доколкото й е възможно, в желанията ти.

Аомаме нищо не каза.

А Тамару продължи:

— Може да останеш там до края на годината. Но не повече.

— Значи, на Нова година трябва да се местя.

— Моля те да разбереш, че правим всичко възможно да се съобразим с желанията ти.

— Разбирам — каза Аомаме. — Оставам тук до края на годината, после се местя.