— Така може — рече Ушикава.
— Да ви кажа право, никак не желаехме да разкрием пред външно лице като вас смъртта на Вожда ни. Но вие сте този, който извърши първоначалното проучване на Аомаме, и я обявихте за чиста. Така че вече сте замесен. Нуждаем се от вашата помощ да я намерим. И държим всичко да остане в тайна.
— Пазенето на тайна е в основите на професията ми. По този въпрос не бива изобщо да се притеснявате. Уверявам ви, че никой няма нищо да чуе от мен за случая.
— Ако се разчуе и установим, че вие сте източникът, това може да доведе до нещо крайно неприятно.
Ушикава пак погледна бюрото с положените отгоре му десет пръста. И пак се изненада, че са неговите.
— Крайно неприятно — повтори и вдигна поглед.
Очите на Нула номер леко се свиха:
— Нашата главна цел е да пазим в тайна смъртта на Вожда. И не ни интересува с какви средства ще го постигнем.
— Ще опазя тайната ви. Уверявам ви — рече Ушикава. — Досега работим в идеален синхрон. Да не говорим и колко задкулисни неща свърших, които иначе щяхте да се измъчите да постигнете по открит път. Задачата ми хич не е от леките, но и заплащането е свръхдостатъчно. Така че устата ми е затворена с двоен цип. Не съм набожен човек, но Вожда лично ми помогна навремето, така че правя всичко по силите си да открия госпожица Аомаме. Както и да разбера кой стои зад цялата работа. И ми се струва, че почвам да бележа определен напредък. Така че ви моля да проявите още мъничко търпение. Няма да мине много време и ще ви представя добри новини.
Нула номер се премести съвсем леко върху стола си. Едновременно с него се помръдна и Конската опашка до вратата, като прехвърли тежестта върху другия си крак.
— Това ли е цялата информация, която сте готов да споделите? — попита Нула номер.
Ушикава обмисли въпроса му:
— Както вече споменах, госпожица Аомаме на два пъти се е обаждала в отдела за управление на уличното движение към полицейския участък в Шинджуку. И оттам са я търсили няколко пъти. Засега не знам името на съответното лице. Не мога току-така да седна да задавам въпроси из полицията. Но все пак през безполезния ми мозък прелетя една мисъл! Имаше нещо свързано с трафик отдела към полицията в Шинджуку. Доста време си блъсках главата да открия въпросното нещо по далечните граници на моята жалка памет. Но накрая се сетих. Никак не е приятно да остаряваш, това ще ви кажа. Чекмеджетата, където държиш спомените, все по-трудно се отварят. Едно време ги вадех, без изобщо да се напъвам, но тоя път мина цяла седмица, докато ми светна.
Ушикава млъкна, а на устата му заигра театрална усмивка. Хвърли поглед на Нула номер, който търпеливо изчакваше продължението.
— През август тази година намериха млада полицайка от трафик отдела към полицията в Шинджуку удушена в хотел за любовни срещи в квартал Маруяма-чо, в района на Шибуя. Открили я чисто гола, закопчана към леглото със служебните й белезници. И, естествено, се вдигна голям скандал. Та телефонните разговори между госпожица Аомаме и участъка в Шинджуку са били всичките в продължение на няколко месеца преди този инцидент. След убийството няма нито един разговор. Как ви се струва? Прекалено хубаво, за да е просто съвпадение, нали?
Нула номер помълча известно време, преди да каже:
— И според вас лицето, с което Аомаме е контактувала, е убитата полицайка?
— Полицайката се е казвала Аюми Накано. Двадесет и шест годишна. Очарователна млада жена, произхождаща от семейство на полицаи — и баща й, и брат й са служили в полицията. Имала е сравнително висок чин. Естествено, положени са били всички усилия да открият убиеца, но засега доникъде не са стигнали. Извинете ме за нахалния въпрос, но случайно да знаете нещо по случая?
Вперените в Ушикава очи на Нула номер бяха студени, сякаш само преди минути го бяха извадили от ледник.
— Не съм сигурен какво искате да кажете. Да не би да смятате, че сме замесени по някакъв начин в този инцидент? Че някой от нас е завел полицайката в долнопробен хотел, закопчал я е и я е удушил?
Ушикава сви устни и поклати глава:
— Не говорете абсурди! И през ум не ми е минавала подобна мисъл. Питам само дали имате някакви идеи по случая. Каквито и да било. Дори да става дума и за най-дребната улика. Понеже, колкото и да напъвам нещастния си мозък, не напипвам и най-малката връзка между двете убийства.
Нула номер се втренчи дълго в Ушикава, като да премерваше нещо. После бавно изпусна въздух.
— Разбирам. Ще предам на моите началници. — Извади бележник и си записа: „Аюми Накано. Двадесет и шест. Пътно управление, участък Шинджуку. Възможна връзка с Аомаме.“
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу