Фредерик Пол - Планетата в края на времето

— Ужасно разхищение — съгласи се Реза.

— О, вие не знаете — каза замислено Тортий. — Вие нямате представа колко ни струва това… тук нямаме ресурси, които да заделим! А междувременно… — Тя се огледа заговорнически. — А междувременно една идеална планета ни очаква — планета с много топлина и вода, и въздух…

Виктор се прокашля.

— Имате предвид Небо, предполагам? Но на Небо има нещо, което стреля по нас.

Тя го погледна заплашително.

— Да не искаш да кажеш, че не поддържаш моя проект? — Виктор мълчеше. — Отговори ми! Мислех, че мога да ти вярвам… ти си един от онези, които преди столетия са отишли там!

— Това беше научно изследване — обясни Виктор.

— Научно изследване! Отишъл си просто защото си бил любопитен .

— Каква по-добра причина от любопитството може да има?

— Защото Небо сега е обитаема ! — извика Тортий. — Най-малкото ние мислим, че може би е обитаема… а нашата планета не е, вече не. — Тя го изгледа подозрително и попита: — Искаш ли да се върнеш на фекалните продукти?

— Не, не искам! — бързо отговори Виктор. Реза отново го погледна, но той и сам знаеше кога да отстъпи. Вече беше започнал да подозира, че новата работа съвсем няма да е приятна. Може би щеше да се окаже, че е по-добре да е на фекалните продукти с относителната свобода да разговаря с децата в пещерата за отглеждане на гъби — беше започнал да се убеждава, че Тортий е луда. — Единственото, което ме безпокои — каза той, опипвайки почвата — е какво ще правим с онази част на Небо, която стреля по нас? На Небо не искат да слезем и да заживеем там и не ни допускат.

— За всичко, което заслужава да се има — каза твърдо Тортий, — си струва да се борим. Премислила съм всичко. Можем да закърпим „Арк“ с онова, което е останало от „Мейфлауър“, и тогава единственото, което трябва да направим, е да инсталираме оръжие.

— Но… — започна Виктор с намерение да завърши изречението като заяви, че нито той, нито Реза разбират нещо от инсталиране на оръжие в космически кораб; но не успя, защото Реза го изпревари.

— Правилно, Тортий. Най-напред трябва да направим точно това — бързо каза тя. — Ще ни трябва помощ, разбира се, но все трябва да има някой, който може да ни помогне в проектирането на ракети за изстрелване от орбита. И ще трябва да знаем какви са целите. Имате записи от разузнаването, които показват откъде са дошли атаките, нали?

— Разбира се — каза гордо старата жена. — С инструментите на „Мейфлауър“ изследвах всеки сантиметър от Небо и имам и записите на Мириан, донесени тук с вас. Мога точно да посоча откъде са стреляли по вас. От три места — маркирала съм ги. Сигурна съм, че можем да се справим с тях и… какво има, Виктор?

— Инструментите — каза Виктор. — Какво казват те за онова ярко петно, което вие наричате Вселена?

Старата жена го изгледа мълчаливо.

— Защо искаш да знаеш?

Виктор примигна. Не че не можеше да отговори на въпроса — просто не можеше да разбере защо го задава.

— Защото, защото… защото то съществува, Тортий! За това е науката, нали? Опитва се да разбере всичко!

— Науката е да направи живота на всички по-добър заяви Тортий. — Затова трябва да помислите. Не само да създава теории . Празното любопитство е дяволско дело, Твоята задача е да осъществиш този проект!

Не изглеждаше много ядосана, но определено бе недоволна от Виктор Сорикейн. За щастие точно в този момент вратата се отвори и влезе едно момиче с поднос. Макар че беше тежко натоварен — кана с изпускащ пара чай, чиния с бисквити и хляб, нарязан на филийки, намазани, както изглежда, с истинско масло — на него имаше само една чаша. Момичето трепна от ругатните на Тортий и побърза да излезе, но старата жена вече лакомо лапаше бисквитите.

— Има и още нещо — каза Реза. Тортий не отговори само вдигна вежди към Реза, без да спира да дъвче. Трябва ни по-добро място за живеене — обясни тя. — Ще е добре, ако можем да сме по-близо до вас… за работата, искам да кажа. Така че ако можете да уредите да ни дадат стая тук…

— Невъзможно! — изграчи Тортий и от устата ѝ изхвърчаха трохи. — Пийпс никога няма да се съгласят. В името на Фреди, жено! Не знаеш ли колко подозрителни са станали? Ако се опитаме да ви преместим тук, ще разгласят, че това просто показва как Великите подготвят заговор да вземат кораба за себе си… не че вече не го говорят, разбира се.

— О, ясно — каза Реза и кимна, сякаш бърборенето на жената наистина имаше смисъл. — Позволете ми да ви налея още малко чай.