Фредерик Пол - Планетата в края на времето

— Да не си си изгубил ума? — попита тя. — Не можем да притискаме Тортий много, Вик. Ако ровиш в нещата ѝ без разрешение…

Той я погледна разгневено. После бавно се успокои.

— О, по дяволите. Права си, разбира се. Но, Господи, Реза, това е най-важното, което се е случвало някога! От малкото, което успях да открия досега, съм сигурен, че първото ми предположение е вярно. По един или друг начин ние се ускоряваме. Движим се с голяма скорост; почти със скоростта на светлината! А онова огнено кълбо наистина е Вселената, но ние се движим толкова бързо, че цялата светлина от нея е концентрирана пред нас!

— Вик, разбирам колко важно е това за теб. Но най-мажното е да запазим доброто отношение на Тортий към нас — каза твърдо Реза.

— О, Господи — възкликна възмутен Виктор. — Тя е коварна. Тя дори не върши онова, което съветът ѝ е наредил… те се надяват да получат енергия от „Арк“, а тя иска да го използва за водене на война!

Реза се постара да бъде търпелива.

— Скъпи, това си е техен проблем, не наш. Те ни казаха да работим за нея, така че ще правим каквото ни е казано.

— Дори ако тя не е с всичкия си? И… — Той неочаквано забеляза, че Реза трепери. — Хей — каза той, — гледай да хванеш някоя пневмония заради мен!

Тя придърпа кърпата около себе си и го погледна стеснително.

— Да се облека ли? — попита Реза, но самият факт, че беше попитала, определи отговора му; освен това Виктор неочаквано разбра, че той е по-гол от нея и също толкова измръзнал.

— Е, не веднага — отговори Виктор. — Защо не… ние, искам да кажа… защо не се върнем за малко под завивката?

— Само да не забравим, че трябва да си оставим време за смяна на чарщафите — каза практично Реза; но после, когато бяха под завивките, той отговаряше на милувките ѝ разсеяно.

— Мислиш за огненото кълбо, нали? — каза тя, без да вдига глава от възглавницата.

— Не ми излиза от ума, Реза. Аз… ще ми се да бях обръщал повече внимание на баща си, когато имах тази възможност. Той сигурно знаеше повече по този въпрос. За него това щеше да е най-интересното нещо на света.

— Никога не съм се съмнявала, че е интересно — каза тихо Реза. — И разбирам как се чувстваш в желанието си да го разбереш.

— Не е като решаването на кръстословица! Това е важно за всички. То има връзка и със ставащото на Небо. Сигурен съм.

— Възможно е, Вик. Не разбирам как, но ми се иска да го вярвам. Все пак, ако бях на твое място, не бих се опитвала да убедя Тортий. Единственото, което иска Тортий, е „Арк“ да лети и на него да има оръдия, готови да бълват огън. Тя си има собствени тревоги. Иска да колонизира Небо и има зад гърба си католиците… но от това колко бързо може да покаже някакви резултати, зависи дали ще я подкрепят. А другите… е, пийпс са тези, които убедиха Съвета да се опита да използва горивото за микровълнова енергия, а в Алахабад се говори, че колонизирането на друга планета е добра идея, но това не трябва да е Небо.

— Коя тогава? — попита изненадан Виктор.

— Не са много наясно. Някои мислят, че трябва да се опита на друга звезда. Други имат идея за луните на Нергал… твърдят, че там трябва да има достатъчно топлина от кафявото джудже.

— Идеите на Тис Кхадек — каза Виктор, продължавайки да мисли. — Е, може би тя също трябва да се изследва. Но онова огнено кълбо…

— Вик! — извика тихо жена му. — Ако изиграеш правилно картите си, ще имаш големи шансове да разбереш какво можеш да намериш за огненото кълбо. През свободното си време. Когато Тортий не гледа. Но не я пришпорвай, защото тя не иска да слуша.

— Знам, но…

— Знаеш ли че и реформистите, и Алахабад са пренаселени, и пийпс също щяха да бъдат, ако не бяха достатъчно късметлии да загубят шест или седем души през последната седмица. Това означава, че цялата колония има повече хора, отколкото може да си позволи. Миналата седмица и Алахабад например са замразили трима души за богохулни светилища и въпреки това все още са с единадесет души над допустимия брой.

— Богохулни светилища! Боже мой, Реза, с какви хора живеем?

— Живеем с хора на границата на гладната смърт, Вик. Това трябва да запомниш. — Тя се поколеба. — Знаеш ли какво друго чух? Някои от пийпс не смятат дори, че фризерите трябва да продължат да работят. Те са революционни идеалисти… във всеки случай поне се мислят за такива… и имат някои доста опасни идеи. Според мен те могат дори да размразят някои от замразените, без да ги съживят. — Тя замълча.

Виктор примигна и попита: