Фредерик Пол - Планетата в края на времето

И незабавно отправи към Виктор недвусмислен поглед, който го подтикна към незабавно действие: той скочи галантно напред и взе подноса, докато Реза наливаше чашата на Тортий. Старата жена ги гледаше критично, с филия хляб, намазана с масло, в едната ръка, после взе чашата и внимателно отпи.

— Благодаря — каза тя. — Та за какво говорехме?

— Вие ни обяснихте защо е невъзможно да се преместим в този сектор за постоянно — каза Реза. — Бяхте много ясна, благодаря ви. Но все пак аз наистина трябва да идвам тук рано всеки ден, за да работя с вас. Ако двамата с Виктор бихме могли да използваме някаква работна стая тук… така че да можем да си вършим работата, без да ви пречим…

— Ха! — възкликна старата жена и очите ѝ блеснаха. — Значи затова беше всичко? Каква стая имате предвид за вашите работи? Може би стая с легло?

— Не-не… — почна Виктор, инстинктивно опитвайки се да не допусне опит за намеса в личния си живот, но Реза го прекъсна.

— Точно такава, ако е възможно, Тортий — каза мило тя. — Знаех, че ще ни разберете.

— Ха — отново каза жената и ги погледна. После премести телесата си да заеме по-удобно положение и се ухили. — Защо не? Ще ви накарам да работите по-усилено, отколкото сте работили някога, и нямам нищо против да ви платя малко допълнително за добра работа. Тази стая прилича ли на онова, което имате предвид? Защото следобед ще отида да докладвам на Съвета и ще отсъствам поне три часа.

Реза само се усмихна и кимна. Старата жена обра с език трохите от пръстите си и също кимна. После погледна завистливо към леглото си.

— Нищо няма да му стане на това старо легло, ако за малко го използва някой друг… но ви предупреждавам! Постарайте се да смените чаршафите преди да съм се върнала.

Тортий имаше не само своя спалня, но и своя баня. След първото задоволяване на страстта вторият приоритет на Реза беше да се накисне в плитката метална вана. Виктор лежеше отпуснат на възглавниците и докато чакаше реда си, отхапваше от едно изсъхнало парче хляб с масло, останало от Тортий, и слушаше слабото плискане на вода в банята. Мислеше за станалото. Несъмнено нещата бяха започнали малко да се пооправят. Определено беше добре да не работи с фекални продукти. Беше добре да има работа, свързана с уменията му. Още по-добре беше да има чисто топло легло, което да споделя със своята хубава топла съпруга… и да се радва на уединение.

Наистина нямаше причина да е недоволен.

Странното беше, че все пак не беше доволен. И двамата биха живи — и приемливо сигурни поне за близкото бъдеще, — но за какво са живи, питаше се той?

За Виктор, както и за Уон-Ту, беше разстройващо да гледа на живота си от тази страна. Това го караше да се пита какъв е смисълът на живота му.

Виктор не можеше да не чувства, че трябва да има някакъв смисъл или най-малко някаква цел. В края на краищата той доста често беше рискувал живота си. Три пъти замразяван и три пъти успешно размразяван без увреждания. На три пъти беше оцелявал при шанс 180 към едно; фактически що се отнася до последния път, той изобщо не можеше да пресметне шанса. Може би щяха да летят вечно, без да бъдат намерени, ако нямаше някой, който силно да желае да вземе стария междузвезден кораб, за да използва разточително оскъдните му ресурси… и Мириан, поддал се на един от малкото си благородни импулси в един неблагороден свят, да го съживи.

С каква цел? Когато човек оцелява толкова пъти за толкова дълго, не трябва ли да има някаква причина ?

Сигурно не да рине екскременти или както Реза правеше — да развъжда хлебарки в смет, за да храни риба. Възможно ли бе, за да помогне на Тортий в нейния план? „Защото ако е така — каза си скептично Виктор, — онзи, който определя целите този път е сбъркал.“ Нямаше начин старият „Арк“ да може да се превърне в космически боен кораб, който да спечели бой с онзи, който и да е той, който беше убил спътниците им на Небо.

От друга страна…

От друга страна, Тортий беше излязла и той беше в стаята с нейните компютри.

В края на краищата в неговия живот може би имаше цел! Развълнуван от тази мисъл, Виктор скочи от леглото.

Когато след няколко минути Реза се върна в спалнята си разтреперана и оскъдно загърната само с една кърпа, той не вдигна глава.

Тя спря изненадана.

— Вик! Какво правиш?

Той я погледна смутено.

— Какво мислиш? Тази жена има връзка с данни… с всички банки данни от „Арк“ и „Мейфлауър“, копията са непокътнати! Сега търся по-новите данни, опитвам се да разбера какви изследвания са извършени на онова огнено кълбо, което те наричат Вселена.