Фредерик Пол - Планетата в края на времето

На неговата галактика имаше живот и този живот беше от твърда материя .

За пръв път от много милиони години Уон-Ту си спомни за своя изгубен двойник на малката планета, която беше запратил в безкрайността. Двойникът му беше съобщил за съществуването на такъв живот от твърда материя и той беше оставил съобщението без внимание. Но онова, което ставаше тук, беше нещо различно. Тези — същества — използваха сили от доста висок порядък. Ако можеха да взривяват звезди, тогава значи знаеха как да управляват векторните бозони, контролиращи гравитацията. А това означаваше, че някой ден могат да застрашат и самия него.

Само едно нещо можеше да се направи по този въпрос. Ужасен, Уон-Ту направи онова, което би направил всеки стопанин, ако открие отвратителни вредители в задния си двор. Да ги изтреби.

Чак когато се увери напълно, че никой от досадните малки вредители не е оцелял, Уон-Ту отново си спомни за своя изгубен двойник. Чувството му за хумор се върна и развеселен той си помисли за начина, по който двойникът ги беше толерирал.

„Е, ако ги е толерирал — помисли си Уон-Ту, — вероятно вече е разбрал, че е допуснал грешка.“

Но всъщност двойникът не беше допуснал грешка.

Беше минало много време, откакто двойникът нямаше контакт с Уон-Ту — не толкова много в неговата координатна система на времеразширение, колкото за самия Уон Ту, разбира се, но все пак достатъчно дълго. Достатъчно дълго за двойника да разбере с истинско чувство на загуба, че няма да получи никакви нови нареждания от своя господар.

Двойникът нямаше начин да комуникира и с кръвожадните съперници на Уон-Ту. Дори връзката да не беше прекъсната поради релативистичните ефекти на системата, предизвикани от скоростта, близка до тази на светлината, както беше с Уон-Ту, Файв нямаше никакви Айнщайн-Розен-Подолски механизми да се свърже с тях. Уон Ту се беше погрижил за това. Всъщност никъде в обхвата на сетивата на двойника нямаше интелигентно същество е изключение на няколко странни същества от твърда материя, на които той беше разрешил да живеят (за известно време) на повърхността на неговата планета.

Двойникът, разбира се, имаше много малко общо с такива груби същества. Но те бяха там , а дори и един двойник може да се почувства самотен.

Именно поради тази причина Файв позволи на оцелелите от падналите от разрушения „Арк“ същества да достигнат повърхността на Небо, без да бъдат унищожени. Едно от тях, за нещастие, беше сериозно ранено, когато Файи удари неговия контейнер, но имаше още три други.

При първия си случаен „поглед“ Файв видя, че в оцелелите три малки чудовища няма нищо, с което да го застрашат. Ако бяха малко по-напреднали технологично — ако носеха със себе си част от обезпокоителната антиматерия, която имаше на кораба, или някое оръжие, по-модерно от обикновените химически оръжия — тогава щеше да ги ликвидира още преди да са стъпили на планетата.

Файв не беше много интелигентен, но достатъчно, за да разбере, че тези същества не представляват никаква заплаха за него.

Но тогава какво представляваха?

Файв докладва за тях на своя господар, но отговорът на Уон-Ту не му беше много от полза. Уон-Ту не му каза какво да прави с тях, а му остави свобода на действие.

Ето защо Файв направи онова, за което беше подготвен най-добре. Изследва съществата.

От гледна точка на малката Лу Фа, първата от приземилата се група, която Файв избра да разгледа, процесът беше ужасяващ, мъчителен и фатален. Лу едва беше излязла от спускаемия апарат с кислородна маска на лицето и със зареден пистолет, когато беше вдигната брутално във въздуха и разглобена. Най-напред бяха свалени дрехите, пистолетът и маската, тъй като Файв методично разглобяваше всичко, за да разбере какво представлява. Тя изпита силен страх и болка, когато нещата бяха изтръгнати от нея, без да се обръща внимание какво причинява това на нейните стискащи пръсти и съпротивляващи се крайници. Следващата част беше много по-лоша, но за щастие Лу не я усети. Тя беше мъртва, когато тялото ѝ беше отворено за изучаване.

Останалите двама от екипа бяха по-щастливи — за известно време.

Един образец беше достатъчен на Файв да направи приблизителен извод как действат тези неща. Той разбра, че те имат химическа основа. Нуждаеха се от поток от газове (той не нарече процеса „дишане“; необходимостта от него разбра от бедственото състояние, в което изпадна Лу, когато ѝ свали маската). Затова реши просто да наблюдава известно време другите.