Фредерик Пол - Планетата в края на времето

Уон-Ту си напомни, че каквито и да са всички нови копия, първо и преди всичко те трябва да са безопасни . Не искаше да има някой, който отново да стреля по него от засада.

Така първият му другар, който той създаде в новата си галактика, беше строго дефиниран, всяка черта от характера, която би довела до независимост на действията му, бе грижливо премахната и на нейно място бе поставена безпрекословна вярност към Уон-Ту. Уон-Ту изпусна всякаква информация за възможността за използване на гравитационни сили, които биха могли да разпрашават звезди; изтри частите, които водеха до такива емоции като гняв, ревност и гордост. Направи така, че новото копие да е преди всичко доволно .

Всъщност то беше само негова сянка. Не беше много по-умно от неговия почти забравен двойник, материалното копие Файв. И нямаше достатъчно индивидуалност, за да заслужава истинско име. Уон-Ту го нарече Хепи 38 38 Щастлив, доволен (англ.). — Б.пр. .

Хепи беше вечно щастлив. Приемаше спокойно както доброто, така и лошото. Ако Уон-Ту го нахокаше, Хепи отговаряше с добродушно ломотене — би могло да се нарече „кикотене“. Когато Уон-Ту беше в лошо настроение, Хепи весело не му обръщаше внимание.

Тъй като едно от нещата, които Уон-Ту желаеше от своите измислени другари, беше съчувствие, той опита отново. Новият беше също така тъп и безполезен като Хепи и също толкова безсилен да му създава проблеми, но беше предназначен да се грижи за Уон-Ту. Той го нарече Кайнд 39 39 Любезен, мил, внимателен (англ.). — Б.пр. .

През следващите няколко хиляди милениума Уон-Ту си създаде Фъни 40 40 Забавен, смешен(англ.). — Б.пр. и Суит 41 41 Приятен, сладък (англ.). — Б.пр. , и Симпатетик 42 42 Състрадателен, отзивчив (англ.). — Б.пр. , и дори Мадърли 43 43 Майчински (англ.). — Б.пр. — не го нарече точно така, разбира се, защото нямаше никаква представа за „майка“; но ако беше човек, той щеше да шета около него и да се дразни, когато той се дразни, и всеки ден да му прави пилешка супичка.

Така че за известно време Уон-Ту не беше самичък. Но това не беше истинска компания. Това бяха идиоти.

Уон-Ту беше заобиколен от няколко весели бъбриви деца — сладки, послушни, чаровни…

И глупави .

Независимо колко много родителят обича малките си деца, идва време, когато той желае те да са пораснали… и Уон-Ту със съжаление разбра, че е направил това невъзможно за новите си дечурлига. Почти се изкуши да направи още няколко със съвсем мъничко повече независимост и агресивност…

Но чувството за самосъхранение винаги се намесваше.

После дойде първата истинска изненада.

Една от неговите широко разпространени двойки Айнщайн-Розен-Подолски съобщи за странно поведение от страна на звезда в непосредствена близост до него. Беше изригнала .

Това само по себе си не беше много интересно. В неговата галактика през цялото време изригваха звезди — това беше нещо, което правеха доста звезди. Но тази беше различна. Застрашително различна. Не се държеше по нормалния начин за една изригнала звезда, а много повече по начина, предизвикан от Уон-Ту и неговото по-раншно семейство в тяхната весела игра на война между братя. Астрономите от Земята го наричаха „обект Сорикейн-Мтига“…

Това беше неестествено .

За момент Уон-Ту изпита ужас. Дали някой от другите не беше оцелял и сега не го търсеше тук? Дали някой от новото потомство не бе успял по някакъв невъзможен начин да промени програмата си? Беше ли това заплаха за него?

Ако беше, тя не беше от никое от неговите деца. Той разпита строго всички и техните невинни и честни отговори бяха убедителни. „О, не, Уон-Ту, не съм разпрашил никаква звезда. Как бих могъл? Дори не знам как да го направя.“ И: „Не бихме направили нищо такова, Уон-Ту, ти не би ни позволил“.

А после изригна друга звезда.

Алтернативата беше още по-страшна. Беше ли възможно някой от старите неблагодарници да го е последвал? Нямаше такива следи — в никоя от четиристотинте милиарда звезди в неговата нова галактика не съществуваше никакъв интелект. Не се чуваше дори шепот на тахионно излъчване.

Съвсем объркан, Уон-Ту реши да провери някои от планетите в системите близко до изригналите звезди… и онова, което намери там, беше съвсем невероятно.

Артефакти ! На планети ! Имаше планети, на които се освобождаваше енергия, понякога много, във форми и модификации, които никога не бяха били естествени.