Фредерик Пол - Планетата в края на времето

Виктор седна на друга маса. Хората до него също явно не искаха да говорят и той въздъхна и се съсредоточи върху кашата от просо и боб. Поне децата му бяха дали доста добра представа за обичаите на този нов Нюманхоум. Четирите секти работеха заедно върху общи потребности. Залите на Съвета на четирите сили бяха общи и отделени от квартирите за живеене на сектите. Същото беше и с пещерите за производство на храна, или поне за повечето от тях — Алахабад настояваше да отглежда своите пилета и гербили 37 37 Гризачи с дълги задни крака и покрита с козина опашка, живеещи в Африка и Азия; често отглеждани като домашни любимци. — Б.пр. отделно по диетични съображения, а тези от Народната република не искаха да делят нивите със зърно и боб с другите. (Всъщност това не бяха „ниви“, разбира се. Бяха тунели, където при изкуствена светлина се отглеждаха хидропонни растения; а аскетичната диета на пийпс беше по-малко разнообразна и дори по-безвкусна от тази на другите три колонии.) Фризерните пещери, с отдавна замразени в тях животни, които повече не можеха да си позволят да държат живи, също бяха общи, макар че в тях вече нямаше много храна. (Децата не искаха да говорят за фризерите — по причини, които Виктор отначало не разбра.) Геотермалната електроцентрала беше обща заедно с банките за данни. Всичките четири колонии разделяха своите приходи и поемаха своите отговорности — макар да нямаше много отговорности, тъй като първоначалните строители бяха свършили работата си добре. Разбира се, четирите фракции нямаха избор относно поддържането на общите притежания — ако електроцентралата излезеше от строя, всички щяха да умрат за един ден.

Но за повечето неща от живота сектите бяха разделени. Великите транспортьори се женеха за Велики транспортьори, мюсюлманите за мюсюлмани. Гражданите на Народната република не се женеха за никого, защото не вярваха в брака, но правеха любов (при случаи, посочени от техните лидери) само със свои хора. И всичките четири колонии, всяка по свой начин, правеха всичко възможно да нямат много бебета, защото почти нямаше храна, топлина и достатъчно жизнено пространство за две хиляди и двестате живи същества, които живееха на (и по-скоро под повърхността на) Нюманхоум.

Разбира се, начините за поддържане на малко население бяха различни за отделните колонии. Когато Виктор разбра за тях, беше ужасен, да не кажем отвратен. Реформаторите и мюсюлманите практикуваха невъзпроизводствен секс — често хомосексуален. В Народната република правеха всичко за постигане на въздържание, като мъжете и жените живееха разделени, с изключение на определени нощи, когато на една двойка, която е заслужила, се разрешаваше да спи заедно. А Великите транспортьори атакуваха проблема, така да се каже, от другата страна. Тяхната религия им забраняваше да посягат на живота — е, с изключение на войните, разбира се. Поради тази причина те не използваха противозачатъчни средства нито практикуваха аборт; те имаха бебета, много бебета, и когато съкращаваха своето население, това бяха възрастни — във всеки случай почти главно възрастни; ако детето на един Велик транспортьор успееше да преживее своето бунтарско юношество, то имаше добър шанс за естествена смърт шестдесет или седемдесет нюманхоумски години по-късно.

Онова, което правеха Великите транспортьори, беше да се отървават от своите престъпници, а те имаха много престъпници. В тяхната колония имаше според закона двеста и осемдесет престъпници, подлежащи на най-голямото наказание — това правеше около едно престъпление на двеста души от колонията и присъдите често се изпълняваха.

Разбира се, присъдите не бяха смъртни. Във всеки случай не точно. Екзекуцията беше голям грях и беше забранена. Те имаха по-добър начин: слагаха престъпниците във фризер.

За Великите транспортьори беше цяло щастие, че имаше толкова много неизползвано пространство във фризерите. Като начало фризерите бяха достатъчно големи. Но когато Нюманхоум бе започнал да става прекадено студен и десетки хиляди глави добитък и други животни бяха заклани и замразени, те бяха разширени. Имаха си свои собствени, независими и дълготрайни линии до геотермалната станция, напълно автоматични, и щяха да траят с векове.

Но това беше още една от многото причини за търкане между обществата, защото Великите бързо ги запълваха.

Между четирите общества вече имаше търкания по много други въпроси. Великите транспортьори не обичаха да гледат как неверниците позорят тяхната събота. Мюсюлманите пък роптаеха, като гледаха как всички пият алкохол; пийпс бяха непрекъснато раздразнени от разточителния, греховен „лукс“ на другите три групи, докато реформистите просто мразеха всички останали.