Фредерик Пол - Планетата в края на времето

— Джейк Ланди не ми беше приятел.

— Тогава защо…

Виктор не отговори — не можа да намери думи да каже на момчето как гласът на отдавна умрелия любовник на Реза неочаквано беше събудил един безнадежден копнеж за също отдавна починалата Реза.

Тази вечер, докато танцуваха с Форта, Виктор почти плачеше.

— Какво има? — попита разтревожено Форта.

Виктор само поклати глава и продължи да танцува. Малко след това влезе Фрит, изгледа ги малко ревниво и каза:

— Слушайте, става нещо неочаквано. Говорих с Нрина. Тя мисли, че трябва да отидем при нея… да видим скиците и да поговорим за Гинга.

Виктор си помисли, че точно сега не е готов да възстанови връзката си с жената, която го беше върнала към живот.

Щом видя изчистеното от знака чело на Балит, Нрина гордо възкликна:

— Никакъв знак! Сега ще правиш любов при всяка възможност, нали?

— Разбира се — отвърна спокойно Балит.

После Нрина ги въведе в лабораторията си — всички освен Виктор. Той не участваше в планирането на новото бебе и остана да чака Нрина в стаите ѝ, за да правят любов.

Чака дълго. Но когато тя накрая дойде, думите ѝ не бяха за любов. За пръв път, откакто я познаваше, Нрина изглеждаше ядосана.

— Знаеш ли колко разходи са направили Фрит и Форта да изровят онези стари записи за теб?

Виктор се изненада.

— Те не казаха нищо за разходи!

— Разбира се, че не са казали. Нали им беше гост.

— Съжалявам, Нрина, но откъде можех да знам, че това струва толкова много пари? Никой не ми каза нищо.

— Да кажат колко струва ? О, Вик! Наистина ли мислиш, че двама деликатни и почтени хора като Фрит и Форта ще кажат нещо толкова вулгарно ?

— Съжалявам — промърмори той, след което отбранително каза: — Какво значение има? Вие си затваряте очите за истински важния въпрос — какво се е случило с Вселената.

Той спря, защото видя в погледа ѝ примирено неразбиране.

— Но ти сам каза, че тези неща са на безброй километри от нас и са станали в продължение на милиони години. Как можеш да ги наричаш важни?

— Знанието е важно! — отговори грубо Виктор. Това беше въпрос на вяра.

За нещастие Нрина не беше от същата вяра и го гледаше все така неразбиращо.

Той разбра, че е направил ужасна социална грешка.

— Мога да се хвана на работа и да им се издължа.

— Работата, която можеш да вършиш — въздъхна тя, — за двадесет години няма да им върне похарченото за теб. Какво можеш да правиш? — Тя се поколеба, после започна направо: — Виктор? Кои са Мари, Клод, Реза и Мом 63 63 Съкратено от мама (англ). — Б.пр. ?

— Какво ?

— Тези имена произнасяше, когато беше в треска след изгарянето във фризера — обясни тя. — Понякога ме наричаше Мари и Клод, понякога Реза. А в самото начало мисля, че каза Мом. Тези жени ли си обичал?

Той се изчерви.

— Една от тях е майка ми — каза той навъсено. — Мари-Клод и Реза — да.

— Вярвам, че е така. — Тя въздъхна, нави кичур от косата си на тънките си пръсти и го погледна сериозно. — Виктор — каза тя — мога да ти направя жена, ако искаш. Мога да я направя от собствените ти гени, както направих Балит за Форта и Фрит. Или, ако можеш да опишеш Реза и тази Мари-Клод, бих могла да направя някоя като тях. Или жена, съчетаваща най-добрите качества и от двете, ако искаш. Физически тя ще бъде от твоя вид, не висока и тънка като нас. Разбира се — допълни съчувствено Нрина, — това ще отнеме време. Ембрионът трябва да узрее, детето да порасте… ще минат двадесет години, може би, преди да стане на възраст да ти бъде другарка…

Виктор я погледна смаяно.

— Какво искаш да кажеш? — попита той. — Искаш да спрем нашите, хм, нашите…

Тя го остави да търси необходимите му думи, но когато стана ясно, че няма да ги намери, нежно поклати глава и каза:

— Хайде в леглото. Късно е.

Трябва да беше по-късно, отколкото си мислеше Виктор, защото Нрина беше напълно облечена.

— Ставай! — заповяда тя.

Той примигна.

— Какво? Защо? — Не беше необичайно за Нрина да стане толкова рано за работа, но обикновено не настояваше и той да стане.

Тя изглеждаше сериозна.

— Искам да отидеш на Нюманхоум заедно с Пели.

Той я зяпна глупаво.

— На Нюманхоум?

— Пели заминава утре — каза Нрина.

Виктор потри очи. Беше му трудно да схване казаното от нея.

— За парите ли си ядосана? — попита тъжно той.

— Не. И за тях, но не е заради това. Просто е време да се свърши, това е всичко.

— Но… но…

— Ох, Вик — въздъхна тя. — Защо си толкова труден? Нали не си очаквал да бъдем постоянна двойка?