Фредерик Пол - Планетата в края на времето

Виктор го погледна и извика:

— Да!

И отново разбра, прекадено късно, че това е вярно.

Времето течеше бавно. Виктор прекарваше много време в стаята си: очакваше съобщение от Нюманхоум, което може би щеше да даде отговор на всичките му въпроси, но то не дойде.

Нямаше никакъв смисъл отново да се обажда на Пели, защото космическият капитан отдавна беше на път за Нергал. Виктор се колебаеше дали да опита да се свърже с Маркети или Гримлер, които и да бяха те, но накрая нетърпението взе връх над колебанието и той се обади и на двамата.

От тях също не получи отговор. Балит го посъветва да прояви търпение — самият Балит винаги беше търпелив с Виктор, когато той беше унил или ядосан. Но търпението на Виктор се изчерпваше. Той прекарваше все повече време пред пулта: търсеше и най-малката информация, която да загатва с нещо за астрономия.

Нищо не помогна.

Имаше много данни, разбира се, за Вселената такава, каквато е, но нищо за това как е станала такава. Известно време Виктор проучва атласи на звездното небе. Бяха малко на планетите от системата, точно такива, каквито ги знаеше от първите си години на Нюманхоум, на жизнените среди, на Нергал.

Жалката група заобикалящи ги звезди беше изследвана до известна степен — достатъчно дълго, за да им дадат имена, но само толкова. Имаше група от четири звезди, обикновено наричани „Четириъгълника“ — казваха се Сапфир, Голд 58 58 Злато (англ.). — Б.пр. , Стийл 59 59 Стомана (англ.). — Б.пр. и Блъд 60 60 Кръв (англ.). — Б.пр. , имена, взети вероятно от вида им на небето. Плюс Отшелника — съвсем самичка в своята част на небето; напълно естествено име за нея. И бинарната двойка 61 61 Система от две звезди, които се въртят една около друга под въздействие на общ гравитационен център. — Б.пр. , сега наричани Майката и Бащата, с период на въртене около осемстотин години. И Съседа, най-близката звезда, на разстояние по-малко от три светлинни години, но скучно малка, клас K-8.

Плюс Милк 62 62 Мляко (англ.). — Б.пр. . Виктор внимателно изследва бледото светене на Милк, защото тя бе труп на една от звездите, изригнала много отдавна в своето собствено небе. Пултът можеше да му каже малко, защото, изглежда, напоследък никой не се интересуваше защо звездите имат различен цвят и сигурно никой не беше мислил много върху звездната еволюция. Но Виктор беше почти сигурен, че онова, което вижда, вече не е самата звезда, а обвивката на разширяващи се газове, които тя беше изхвърлила и сега осветяваше отвътре.

След което откри, че някой някога в миналото си е направил труда да погледне малко по-отблизо всички тези звезди и е разбрал, че Голд има четири планети.

Планети! Жълтата Голд беше от клас G-4 — доста близка до техния звезден тип, в действителност от типа на земното слънце.

Беше ли възможно някой да е живял на планетите на Голд?

— Всичко съвпада, Балит! — извика Виктор развълнувано. — Съвсем наблизо има планетна система. Предполагам, че на тези планети има живот!

— Искаш да кажеш хора като нас? — опули се Балит.

— Това не знам, Балит. Вероятно не съвсем „като“ нас, ако имаш предвид две ръце, два крака, две очи… нямам представа как биха могли да изглеждат. Но като нас в смисъл с развит интелект. И технология! Защо не? Дори в науката и технологията могат да са малко по-напред от човешката раса… но няма да са толкова напред, че да има голяма разлика.

— Искаш да кажеш, че могат да имат космически кораби?

— Точно така! Междузвездни космически кораби. Да предположим, че тези извънземни от Голд за някакви свои цели… неизвестно какви… Да предположим, че са решили да пренесат малко мебели. Звезди например. Да предположим, че са изпратили на Небо екип да построи машини и че този екип е взел енергия от нашето слънце и после са задвижили звездите с голяма скорост през Вселената. Не разбираш ли, Балит? Това обяснява всичко!

— И ако изследваме много внимателно нещата на Небо може би ще научим как сами да правим такива неща? Или поне ще знаем защо са направени?

— Точно така! — извика триумфиращо Виктор.

Но триумфът му не продължи дълго, защото предположението си беше само предположение и нямаше начин да провери хипотезите си. Той прекара още много време в стаята си, като безплодно препрочиташе данните и мечтаеше да получи съобщение от Нюманхоум.

Една вечер, докато гледаше светлата Голд, на вратата се почука. Беше Фрит. Носеше котето.

— Балит е забравил да го нахрани, а вече спи — каза Фрит, — Можеш ли да помогнеш?