Тимъти Зан - Ангелиада

— Знам срещу какво сме изправени. — Леши се мъчеше да овладее гласа си. — Но нали точно затова сме тук? За да спасим нашите братя от онези ужасни ангели!

Бръчките около устата на Телторст станаха по-дълбоки и резки.

— Не се правете на остроумен, комодор. Може и да не се възхищавам на техните войници по начина, по който го правите вие. Но не аз бях онзи, който подготвяше абсолютно безразсъден скок с изтребители и ядрени ракети в пълна бойна готовност.

Леши преглътна напиращата ругатня. Надяваше се, че при цялата тази бъркотия Телторст ще забрави за симулацията Бета. Не само че не беше, ами явно се бе постарал да научи подробности.

— Моите заповеди са да завладея Емпирей и да го поставя под властта на Мира — остро каза той. — И очаквам от екипажа си да е готов за всякакви ситуации, които могат да изникнат при изпълнението на тези заповеди.

— Приветствам предвидливостта ви. Само не забравяйте, че целта на операцията е „завладяване“. Не „унищожаване“.

— Ясно — изръмжа Леши. Естествено, целта на операцията не беше „унищожаване“. Достатъчно бе само да подхвърлиш на един Адютор нещо относно евентуални финансови загуби, за да го накараш да се облее в студена пот. — Нека и аз ви напомня, че именно затова избрахме сценария с Коста пред всички останали, разработени от специалните служби. Ако не го заловят, ще разполагаме с много ценна информация за ангелите.

— Разбира се, че ще го заловят — изсумтя Телторст. — Нали това е главната цел на сценария. Да го заловят.

Леши неохотно кимна. Внезапно се почувства виновен. Опасностите не му бяха чужди и неведнъж бе давал своята лепта в изпращането на хора на сигурна смърт. Но онези хора винаги бяха военни , които знаеха с какво са се захванали и имаха всички шансове да се измъкнат живи. Това обаче не се отнасяше за един цивилен с мизерно двумесечно обучение.

Още повече за цивилен, когото са лъгали още от самото начало.

— Може и да извади късмет.

Телторст го изгледа замислено.

— Може би. Бих искал копие на данните от Лорелей.

Леши улови погледа на Камбъл и кимна. Без да каже нито дума, офицерът се приближи до Телторст и му подаде малкия цилиндър.

— Благодаря. Ако ви потрябвам, ще бъда в каютата си. — Адюторът се изправи, стъпи върху спускателната платформа и спря там. — Между другото, сигурно няма да имате нищо против да направите цялостно проучване на тази система — подхвърли през рамо той. — Така и така оставяме тук работещ катапулт, поне да знаем дали си заслужава отново да пътуваме насам.

— Благодаря. Запознат съм с правилника.

— Добре. — Погледът на Телторст небрежно обходи командната зала, сякаш да напомни на всички кой всъщност е главният в тази операция. След това, без да каже нито дума, той се спусна надолу.

„Копелета. Мръсни, гадни копелета, всички до един.“ Леши се обърна към конзолата си и извика инженерната справка. Работата по изграждането на скоростния катапулт вече беше започнала и се очакваше да завърши след пет дни.

Тогава щяха да могат да съобщят на Мира, че изстрелването на Коста е минало успешно. И че Емпирей е на път да бъде победен.

— Кажете на инженерите, като свършат с модула, да започнат да работят върху основния катапулт на три смени — обърна се той към свързочния офицер. — Искам го готов за четири месеца.

— Слушам, сър.

Леши се намръщи и извика данните от Лорелей. Да останеш вързан тук в продължение на месеци само с най-обща представа какво става не беше от най-приятните начини да си прекараш времето. Но поне засега той разполагаше с информация, недостъпна за никого другиго в Мира. И пет дни, за да реши каква част от тази информация ще отпътува с модула.

Настани се по-удобно в креслото си и започна да чете.

Таймерът тихо иззвъня и Коста вдигна очи от четивото си. Двадесетте часа, за които настояваше Леши, бяха изтекли. Дисплеите не показваха емпирейски кораби в достъпното за скенерите пространство.

Време беше.

Той свали предпазния капак на контролния панел, обърна се и натисна нужния бутон. Двигателите изреваха и ускорението го притисна в креслото. Мъничкият кораб бе изстрелян като куршум през тунела, появил се като чрез магия в замаскирания като скала пашкул. Той затаи дъх — очакваше напрегнато неумолимия вражески изтребител, който със сигурност се спотайваше зад най-близкия астероид.

Нищо. Нищо не се случи и след като корабът му се ориентира и започна програмирания си полет към емпирейския свят Лорелей. Нищо не се случи дори след като Коста се осмели да поеме дъх и да се отпусне. Вече беше на път към мястото на среща с мъничката автоматизирани шпионска система, която Мирът беше успял да внедри преди окончателното прекъсване на преговорите от страна на емпирейските лидери преди няколко месеца.