Тимъти Зан - Ангелиада

Секунда след това и дванадесетте ракети „Спиърхоук“ се взривиха поне на тридесет километра от целите си.

— Преждевременна детонация на всички ракети — докладва Камбъл. — Плазмата и лазерите не нанасят видими щети. Корабите продължават да ни следят. Изстрелвам втора вълна „Спиърхоук“.

— Приемането на данните завършено — обяви свързочният офицер в мига, когато още дванадесет ракети се устремиха към целите си. — Копие е прехвърлено към пашкула.

На тактическия дисплей се появиха осем нови кораба, излезли от астероидите. Подкрепления, които започнаха да се пристрояват към пирамидата.

— Готови за изстрелване на пашкула. — Леши не откъсваше поглед от ракетите, насочени към целите си. Емпирейците вече имаха детонационните кодове и втората група „Спиърхоук“ би трябвало да се взриви доста по-близо до „Комитаджи“…

Едновременно избухнаха дванадесет огнени кълба… „Комитаджи“ за момент се оказа скрит от погледа на врага зад светлина и разширяващи се облаци отломки.

— Изстреляйте пашкула!

„Комитаджи“ дори не трепна — беше прекалено огромен за това, — но Леши почти усети глухия тътен на експлозията, запратила съдържанието на шести док в космоса.

— Третата вълна ракети е изстреляна.

— Изстреляйте Харпиите — нареди Леши.

— Слушам. Първите Харпии изстреляни.

Към дванадесетте вектора на тактическия дисплей внезапно се присъединиха нови петдесет и „Комитаджи“ заприлича на някакво екзотично цвете. Сред светлините едва се забелязваше мъничко петънце, което влудяващо бавно се отдалечаваше от десния борд на кораба.

— Ляво на борд! Отвлечете вниманието на катапулта от пашкула!

От рязката маневра Леши се оказа притиснат в страничната облегалка на креслото. Поради затруднената видимост на емпирейците им трябваха няколко секунди, за да реагират. В същото време Харпиите започнаха да експлодират.

— Откриха кодовете на Харпиите — докладва Камбъл. — Втората група е готова.

— Във фокус сме! — извика щурманът. — Оставащо време — пет секунди.

— Задръжте вторите Харпии! — Ако пашкулът на Коста още се намираше под прикритие, един залп нямаше да представлява нищо друго освен ефектни и много скъпи фойерверки. — Готови за катапултиране.

И с обичайното хълцане на корпуса вселената внезапно изчезна.

Леши автоматично започна да брои секундите. Звездите се появиха на екраните почти мигновено. А в центъра се мъдреше мрачно червено слънце.

Той облекчено си пое дъх. Настъпил беше последният ход от тази фаза на играта и скоро всичко щеше да се изясни.

— Всички в бойна готовност! Проверка на местоположението! Сканирайте за пашкула.

— Местоположението изчислено, господин комодор веднага докладва навигаторът. — Намираме се на петдесет и четири-точка-седем светлинни години от системата на Лорелей. На сто и тридесет милиона клика от най-близката звезда. След секунда ще имам траекторията на орбитата.

— Няма следа от пашкула в близък обхват. Превключвам на среден, но явно изстрелването е успешно.

— Добре. Включете гравитацията и подгответе скоростния катапулт.

Прозвуча предупредителният сигнал за включена гравитация и огромният кораб започна почти неусетно да се върти около оста си. Леши се обърна към Телторст.

— Сега виждате защо не бяхме чак толкова загрижени за безопасността на „Комитаджи“.

— Още двеста милиона километра и нямаше да имате повод да злорадствате — не му остана длъжен той. — Векторът минаваше точно през онова слънце и щяхме да сме много, ама много мъртви.

— Така е. Вероятно точно това е причината емпирейците да се бавят толкова, вместо да се отърват веднага от нас. Точността на първо място.

Телторст хвърли поглед към звездата на екрана.

— Предполагам, че това би трябвало да ни впечатли.

— Аз лично съм впечатлен. Вие не сте ли?

— Впечатлен? — Адюторът презрително сви устни. — Впечатлен от хора, които са станали същински овце и не могат да убият дори за да защитят самите себе си? Много лесно се поддавате на ласкателства.

— Нима? — Непрофесионалният гняв отново започна да бушува в гърдите на Леши. — Емпирейците рискуваха живота си. Ако ракетите ги бяха улучили, те щяха да са мъртви, независимо от всичките им хитроумно двойни сандвичеви корпуси. Според скромния ми опит овцете рядко притежават подобна храброст.

Изражението на Телторст не се промени… но Леши внезапно усети във въздуха леден полъх.

— Възхищението пред качествата на противника подобава на дипломатите — спокойно отговори Адюторът. — Но това не се отнася за войниците. Не забравяйте, комодор, че в случая нямаме работа с хора. А с хора, поставени под чужд контрол. Разликата е доста съществена.