Тимъти Зан - Ангелиада

— Разбрано. — Леши спокойно погледна показателите на собствения си пулт. Въртенето на кораба беше спряно, енергийните оръжия — заредени, ракетите — в готовност. Всичко необходимо за кратка екскурзия на вражеска територия. — СтаТО?

— Всички са на линия, господин комодор — докладва старши тактически офицер Камбъл. — Алфа и Бета са на позиция. Корабът и екипажът са в пълна бойна готовност.

С периферното си зрение Леши забеляза как Телторст се извръща от наблюдателната си конзола в отсрещния край на балкона.

— Бета ли? — подозрително попита той. — Какво е Бета?

— Симулация. Изтребители в бойна готовност. Възнамеряваме да предприемем нахлуване в тези системи. — Леши забеляза стиснатите му устни и добави: — Имате последна възможност да се махнете оттук, ако желаете.

Телторст отвърна на погледа му, без да мигне.

— Вие имате последна възможност да не рискувате този кораб, комодор.

Леши се обърна към терминала си, като се мъчеше да потисне надигащия се в гърдите му изблик на абсолютно непрофесионален гняв. Точно сега не беше моментът отново да се започват старите спорове. Нямаха друга възможност, освен да използват „Комитаджи“ — по причини, които бяха добре известни на Телторст.

— Щурман! Изведи ни на позиция.

— Слушам, сър.

На главния дисплей в залата пред „Комитаджи“ увисна центърът на хиперпространствения катапулт на Сцинтара — замъглена червена елипса, която висеше в космоса и бавно се олюляваше около трите си оси. Една мисъл никога не напускаше главата на Леши — в ранните години на пътуванията с подобни катапулти кораб, който не успееше да уцели центъра, рискуваше да разпилее отломките си на светлинни години разстояние. Допреди откриването на парапроводниковите метали кораби с размерите на „Комитаджи“ бяха немислими.

Какво нещо е прогресът!

Прозвуча предупредителният сигнал — носът на кораба беше достигнал централния елипсоид.

— Всички по местата си — нареди Леши. — Сцинтара, започвайте обратното броене.

Сцинтара потвърди. След тридесет и осем секунди звездите внезапно изчезнаха.

Леши бавно пое дъх. Умът и тялото му автоматично се настроиха в пълна бойна готовност. Разстоянието от Сцинтара до Лорелей беше почти триста светлинни години — малко по-малко от шест секунди през хиперпространството.

— Готови — по-скоро по навик промърмори той. Отпусна се… и звездите се появиха също така внезапно, както бяха изчезнали.

— Проверка на местоположението — нареди Леши. Навигационният дисплей показваше многоцветни вектори. Повечето от „звездите“ всъщност бяха астероиди. Но това не означаваше задължително, че са попаднали в нужната мрежа — всички мрежи около Лорелей, изглежда, се намираха дълбоко в астероидните пояси. — Ако сме на точното място, готови за приемане на данните.

— Насочено пулсово излъчване от планетата, господин комодор — докладва свързочният офицер. — Попаднали сме на правилната мрежа. Започвам копирането.

— Камбъл?

— Тактическият анализ е почти готов, сър — отговори СтаТО. — Очаква се съпротива.

Леши кимна и погледна тактическия дисплей. Всичко беше според очакванията. Около „Комитаджи“ имаше четири малки кораба, построени във формата на триъгълна пирамида със страни двеста километра. Всеки от тях бе оборудван с хиперпространствен катапулт. Те охраняваха центъра на мрежата, която по някакъв начин беше отклонила „Комитаджи“ от първоначалния му хиперпространствен вектор. Заедно, три от корабите бяха в състояние да изхвърлят „Комитаджи“ от системата и да го запратят където си поискат.

Ако го направеха моментално, Коста не би трябвало да си прави труда да се качва на борда.

— Получихме съобщение, господин комодор — обяви свързочният офицер. — Напомнят ни, че Емпирей е затворил границите си за кораби на Мира, и искат да знаят защо сме тук.

Леши се подсмихна. Първата част от играта беше успяла — размерите на „Комитаджи“ ги бяха сварили неподготвени. Сега трескаво се мъчеха да пренастроят катапулта си и се опитваха да ги баламосат с празни приказки. Той погледна към Телторст, но видя само тила му.

— Не отговаряйте — спокойно каза той. — План за атака Алфа.

Когато четири сини лъча пронизаха пространството в посока на четирите емпирейски кораба, светлините на „Комитаджи“ леко притъмняха. Последваха ги жълти плазмени струи и червените линии на дузина ракети „Спиърхоук“. Леши усети как ускорението го притисна в креслото, когато двигателите на „Комитаджи“ се събудиха, за да го изведат от центъра на пирамидата. Противникът повтори маневрата, ракетите коригираха векторите си. Компютрите на „Комитаджи“ префокусираха лазерите, изстреляха нови плазмени облаци…