Нийл Геймън - МеждуСвят

— Застанете зад мен! — извика Джай, като отново доказа, че може да каже точно каквото мисли, когато се налага.

Той се рееше на около петнайсет сантиметра от пода. Вдигна и двете си ръце и пред нас се оформи нещо като огромен прозрачен чадър. Психокинетичните способности на Джай не зависеха нито от магия, нито от наука, ми каза той веднъж, въпреки че са по-силни в магически светове. Те, каза ми той, са духовни . В този момент това ми беше все едно. Просто се надявах, че способностите му, каквито и да са те, могат да държат лейди Индиго настрана.

Дъжд от арбалетни стрели се блъсна в щита и се разпиля по пода.

Лейди Индиго направи знак и огърлица от яркочервени пламъци увисна над дланта й. Тя я приближи до устните си и духна. Пламъците изфучаха към чадъра-щит на Джай и щом го достигнаха, избухнаха в нещо като сиропен пурпурен пламък. Джай стисна зъби. Започна да се поти, а после и да трепери. Усилието да удържа щита на място му струваше доста.

После се чу „пук!“ и щитът изчезна в ярката светлина на пурпурния огън. Джай се срина на пода.

Чух ръмжене. Джозеф бе вдигнал Джакон, момичето-вълк, и я хвърли, почти като при игра на боулинг, към стълбището. Все едно играехме в База Прим, само че този път беше наистина. Тя събори дузина стрелци и се претърколи като гимнастик. После скочи от стълбите върху Невил. Мисля, че очакваше да го събори на пода, но докосна желираната му плът и замръзна, като човек, парализиран от опарване на медуза. Той я вдигна като детска играчка, разтърси я силно и я хвърли. Джакон повече не помръдна.

Джозеф изръмжа и замахна към Невил. Сигурно би било като да те удари танк, но желираният човек всъщност изобщо не се трогна. Джозеф заби юмрука си дълбоко в огромния корем на Невил, който просто се разтегли като на забавен кадър, без явно изобщо да смути Невил.

Желираният човек се засмя с гръмък, кален, бълбукащ смях.

— Изпращат деца насреща ни! — каза той. После протегна ръце — желираната плът се изстреля напред и покри лицето на Джозеф. Виждах как той се бори да диша, очите му се разшириха. После и той се строполи в безсъзнание.

Джо запърха нагоре, докато стигна гредите на тавана. Застана в най-горния ъгъл, далеч от обсега на стрелите.

Лейди Индиго щракна с пръсти и Скарабус коленичи в краката й. С един пръст тя докосна татуировката, която се гънеше по гръбнака му — рисунка на дракон.

И тогава Скарабус изчезна, а на негово място се появи огромен съскащ дракон, създание с криле и дълги нокти в комплект с кошмарно питоноподобно тяло. Той полетя със светкавична скорост към Джо. Тя ужасено запърха с криле в стената.

Той се уви около нея почти мързеливо, после я блъсна в стената и се спусна към пода, понесъл отпуснатото й тяло. Когато се сви на земята и се отърси, пак си беше Скарабус. Джо лежеше на пода до него.

Възцари се тишина.

Исках да направя нещо, но какво? Нямах специални умения или сили, като другите, и не носех оръжия — никой не носеше, с изключение на Дж/О, чиито оръжия бяха вградени. Това все пак беше само тренировъчна мисия.

— Имаш много сладки приятели — каза лейди Индиго. — И всички те също са Бродещи, в известен смисъл. Никой не е толкова силен или способен като теб, но като ги сварим и бутилираме, всеки ще захрани по един-два кораба. Нали?

Отнема известно време да ви го разкажа, но всичко се случи за няколко секунди. Бяхме останали само аз и Дж/О. Може и да си бях имал проблеми с малкото келеме — предполагам, че и аз съм бил същия на неговата възраст, но точно сега бяхме само двамата — и Ню, който се бе свил до размера на топка за боулинг с ужасен нюанс на полупрозрачно сиво.

— Не смятам така! — отвърна Дж/О на въпроса на лейди Индиго и насочи лазерната си ръка към нея. На връхчето й се появи нежен рубинен блясък, но нищо друго. Реших, че не му е сега времето да изтъквам, че отвъд определен предел технологията не работи в изцяло магичен свят.

Дж/О каза дума, която сигурно бе взел от някой от речниковите си програми, защото не я беше научил от мен.

После лейди Индиго също каза дума, която няма да намерите в нито един речник, махна с ръка и Дж/О застина. По лицето му се появи глуповато изражение.

— Откарайте ги в тъмницата! — нареди тя на войниците. — Всеки да бъде затворен в отделна килия. И ги оковете. — Тя пристъпи към Дж/О. — Иди с тези добри мъже до килията, която са ти приготвили и им помогни да те оковат. Ще дойда да те видя, след като всички се настаните.

Той погледна към нея като шпаньол, който гледа Господ. Догади ми се, защото знаех, че сигурно и аз съм изглеждал така, когато Джей ме спаси от пиратския кораб.