Нийл Геймън - МеждуСвят

Изтичах при първия офицер, когото видях, и й разказах моята история. Тя пребледня, повика някого и започнаха да се съвещават.

После ме заведе в стаята зад складовете, което бе най-близкото подобие на затворническа килия в Базата. Извади нещо, много приличащо на стандартен земен пистолет, каза ми да седна на пластмасовия градински стол, единствената мебел в стаята, а тя самата застана на вратата с насочено към мен оръжие.

— Опитай се да Бродиш и ще ти пръсна главата! — каза ми тя, а интонацията й не подсказваше да се шегува.

По-лошото беше, че някъде в безкрайността на възможните светове, в каменно подземие под рова на някакъв замък, моят отбор страдаше окован, ранен и изоставен.

Дойдоха и ми задаваха въпроси, а аз им отговарях колкото успявах. Приличаше малко на доклад, но много повече — на разпит.

Бяха трима — двама мъже и една жена. И тримата бяха мен, но по-възрастни.

Задаваха ми едни и същи въпроси отново и отново. „Къде ги отведе?“ „Как се измъкна?“ и пак и пак — „Къде са те?“

И аз им казвах отново и отново как мислех, че водя екипа на правилното място, как Ню, малкият морфож, ме измъкна оттам, как се опитах да се върна и да ги открия, но не можех да стигна…

— Виж, ние вече пратихме спасителен отряд в този свят. Това си е просто обикновен техно свят, подобен на сто хиляди други. Казват, че отборът ви изобщо не е пристигал там. Не са ви виждали.

— Може би не сме отишли там. Знам, че изглеждаше като мястото, чиито координати получих. Приличаше на техно свят, но после се промени и те ни хванаха. Но аз не го направих нарочно. Кълна се!

Разпитваха ме в продължение на часове, а после си тръгнаха, като заключиха вратата след себе си.

Не можах да разбера защо заключиха вратата. Можех да Бродя навън — планетите от МеждуСвят имат потенциални портали навсякъде. Може би беше символично. Но и в двата случая аз просто нямаше къде да отида.

На другата сутрин вратата се отвори и ме изведоха навън. Запримигвах на светлината, която влизаше през купола.

Отведоха ме в кабинета на Стареца. Бях ходил там само веднъж. Бюрото му заема по-голямата част от стаята и е покрито с купчини листове и папки. Не се виждаха никакви компютри или гадателни топки, но това не означаваше, че ги няма.

Старецът изглежда на около петдесет години, но всъщност е много по-стар, дори в линейно време. Преживял е доста неща и въпреки клетъчната реконструкция е доста очукан. Лявото му око е техноконструкт. Вътре в него примигват светлинки — зелени, виолетови и сини. Носят се какви ли не легенди за това какво може да прави — да излъчва лазерни снопове или трансфигуриращи магии, да чете и най-съкровените ти мисли, да вижда през стени — каквото се сетиш. Може и да може да прави всички тези неща, а може да не прави нито едно. Аз знам само, че когато те погледне, искаш да си признаеш всяка грешка, която си извършил, и да добавиш още няколко, които не си, просто за всеки случай.

— Здравей, Джоуи — каза Старецът.

— Не го направих нарочно! Не исках да се изгубим, сър! Наистина, не исках! И се опитах да се върна там.

— Надявам се да не си го направил нарочно — отвърна тихо той. После замълча. — Знаеш ли… някои хора тук имаха съмнения относно приемането ти за чирак Бродещ след смъртта на Джей. Казах им, че си млад, неизпитан и действаш прибързано, но имаш потенциал да станеш един от най-добрите. А и в известен смисъл, точно както той пожела, заместваш Джей. Един за един. Но се оказа, че си един за шест… а това е твърде висока цена. Отведе ги на грешното място, изгуби ги и изглежда си избягал, за да спасиш кожата си.

— Знам как изглежда отстрани, но не стана така. Вижте, мога да ги намеря — само ми позволете да опитам!

— Не! — той поклати глава. — Страхувам се, че не мога да ти позволя. Приключваме с това. Няма да завършиш, ще ти отнемем спомените за това място. Ще ти отнемем спомените за всичко, което ти се е случило, след като напусна своята Земя. И ще отстраним способността ти да Бродиш.

— Завинаги ли? — не би могло да прозвучи по-зле, дори да бяха казали, че ще ми отнемат очите.

— Страхувам се, че да. Виж, не искаме да се нараниш. Ако започнеш да Бродиш, ще станеш истински маяк. Ще ги доведеш право в твоя свят — или в МеждуСвят. Затова те връщаме обратно на твоята Земя. Дори няма да настройваме темпоралния диференциал. Той ще работи в твоя полза — няма да си отсъствал твърде дълго.

Опитах да измисля какво да кажа в своя защита, но се сещах само за: „Но аз наистина ги заведох на координатите, които ми бяха дадени. Знам, че е така. И не избягах от тях.“ Но вече го бях казвал предишния ден на твърде много хора твърде много пъти.