Нийл Геймън - МеждуСвят

Над нас звездните поля се въртяха, трептяха и се вихреха. Невил, човекът от желе, се втурна към нас, щом ни видя.

— Проверих всички инструменти и поличби — каза той надуто, със своя глас, с който сякаш засмукваше кал, — проверих и с астролаба и всички са сигурни. Имаме пътник без билет. Някой се е качил на „Лакрима Мунди“ преди час. Точно когато усетих нещо в стомаха.

— Могъщ стомах е този, да — каза огледалният мъж, който се преструваше на Скарабус, с гласа на Скарабус. Значи грешах — костюмът можеше да имитира и гласове.

— Ще пренебрегна тази забележка — отвърна му желираният мъж.

— Какъв пътник без билет, Невил? — попита лейди Индиго.

— Може някой от хората на Изящната Зелда да опитва да се докопа до Харкър, за да си припишат всички заслуги — каза Скарабус. — Знаеш колко много те мрази. Ако тя заведе твоя Харкър на МАГ, ще изглежда много добре.

— Зелда! — лейди Индиго направи физиономия, сякаш бе захапала нещо, пълно с червеи.

Невил се обгърна с ръцете си на медуза и придоби нещастно изражение.

— Тя иска кожата ми! — изхленчи той. — От години я иска! Иска палто, тази Зелда, палто, с което да може да се показва, но все пак да й е топло…

Преди господин Медуза да успее да продължи, Скарабус, всъщност Джей, преструващ се на Скарабус, ме погледна и ми смигна.

— Милейди — каза той, — откъде да сме сигурни, че това все още е вашият Харкър? Ами ако е подменен? Може вече да са откраднали момчето и да са оставили на негово място някой, който само прилича на него. Може би някакво омагьосано създание. Дори тук е лесно да се направи.

Лейди Индиго се намръщи и ме погледна. После с една ръка направи няколко движения във въздуха и изпя три чисти ноти.

— Така — каза тя, — всяка магия над теб или около теб е премахната. Да видим какво си всъщност.

Осъзнах, че пак мога да говоря, ако искам.

Можех да правя каквото си искам.

Отново бях поел контрола и, Боже, колко хубаво беше да се завърнеш при себе си.

— Хайде, Джоуи — каза фалшивият Скарабус, чиито лице и тяло отново преляха в сребърно.

— Джей? Ти ли си?

— Разбира се, че съм аз. Хайде!

Той ме метна през рамо и се затича.

Стигнахме почти до бордовата ограда, където нещо малко избухна в зелено, все едно гръмна фойерверк, и Джей изохка. Аз отместих глава и погледнах другото му рамо. Огледалната материя, която го покриваше, бе обгорена и разкъсна, изложила на показ захранваща мрежа и кожа, която кървеше. Виждах странните, изкривени образи на лейди Индиго и Невил, отразени в гърба му.

Джей ме изпусна.

Бяхме пристиснати до борда. От другата му страна беше… нищото. Само звезди, луни и галактики, и така до безкрай.

Лейди Индиго вдигна ръка. Малка топка зелен пламък се появи в дланта й.

В ръката си Невил държеше огромен, страховит меч. Не знам откъде го извади, но той светеше и блещукаше като кожата му. Невил тръгна към нас.

Чух шум над главите ни и погледнах нагоре. Такелажът бе натежал от моряци и всички имаха ножове.

Нещата определено не изглеждаха добре.

Чух изтрещяване на палубата.

— Не стреляй по тях, милейди! Задръж огъня! — истинският Скарабус се показа от трюма.

Не приличаше на наш спасител.

— Моля ви! — каза той. — Оставете на мен. Това изисква нещо специално.

Той протегна напред едната си ръка, покрита с татуировки, а другата сложи на бицепса си. Там имаше мътно изображение на огромна змия, увита около предмишницата му. Бях сигурен, че ако докосне татуировката, змията ще стане истинска, голяма — и несъмнено гладна.

Можехме да сторим само едно и го сторихме.

Скочихме.

Като се сещам сега за случилото се, трябва да призная, че направих няколко големи грешки. Най-голямата беше, че се срещнах с новото хлапе пред къщата на родителите му в новия свят, в който се беше плъзнало.

Надявах се, че няма да започне да Броди, преди да стигна до него. Но надеждата не плаща дивиденти, както казва Стареца. („Надявайте се, когато не ви е останало нищо друго — каза ни веднъж той. — Но ако разполагате с нещо друго, тогава, за Бога, НАПРАВЕТЕ го!“) А Джоуи вече беше започнал да Броди.

Не твърде далеч. Бе направил това, което правят повече нови Бродещи — бе се плъзнал в свят, в който го няма. По-трудно е да Бродиш в свят, в който „ти“ вече съществуваш: все едно се отблъскват еднакви магнитни полюси. Той имаше нужда от изход, затова се бе плъзнал в свят, в който го няма.