Алън Кол - Вихър

— Стига с това сир — каза Императорът. — Когато сме само двамата, разбира се. Няма място за уважение в бизнес, който кара мъртвите да гласуват.

Императорът беше срещнал Аври при дългия си път от смъртта към имперската корона. Трябваше да уреди изборите на Дюзабъл, а тя държеше идеалния кандидат за тази работа: празноглаво хубаво момче, което изпълняваше заповедите и носеше гласове като добро политическо кученце.

По онова време той беше оценил най-вече изключителния мозък на Аври. Но докато я гледаше сега, облечена в черния си костюм, отбеляза си мислено и други интересни места. Аври улови погледа му. Усмихна се лъчезарно и се облегна назад, за да му даде по-добър изглед.

Императорът почувства възбуда.

Остави я за малко настрани. Да отлежи.

— Как вървят нещата в парламента? — попита той.

— Много добре — отговори Аври, леко разочарована. Но се оживи бързо, като поде любимата си игра; броенето на „за“ и „против“. — Тайрен Уолш упражнява речта, която съчинихме за него. Глупакът не разбира и дума от това, което говори, но звучи положително настроен.

Уолш беше хубавецът, когото Аври и Императорът бяха изкачили на върха на Дюзабъл в битката срещу един от най-коварните и мръсни политически шефове в Империята.

Сега Императорът беше повикал Аври, за да започне своят план за превръщането на независимите имперски провинции в доминиони.

— Ето как съм очертала нещата — поде Аври. — Уолш произнася пилотната реч, точно както казахте. Започва с тежките думи за начало: дълг, патриотизъм, лоялност… всички тези думи са натоварени с много символизъм.

Императорът кимна.

— Добре. Добре. После обявява каквото трябва, нали?

— Това искахте, нали? — подчерта Аври. — Но мисля, че отивате към края твърде бързо. Искам да кажа, че не бива Уолш да звучи като ваша подлога.

Императорът се засмя.

— Разбира се, че не.

— А така ще прозвучи — настоя Аври. — Нали всъщност ще обяви, че е първият голям владетел, който ще предложи системата си на вас.

— Тоест ще стане един от моите доминиони? — попита Императорът.

— Точно така — потвърди Аври. — Разбира се, в случая на Уолш това няма значение. Той вече е управляван. Изцяло от вас. Но някои от другите владетели обичат да изразяват и собствените си виждания. Няма да се дадат така лесно.

Императорът се досети накъде бие.

— Какво имаш наум?

— Геройски сандвич — усмихна се хитро Аври. — Ако сложим достатъчно боклуци вътре, никой няма да забележи колко тънки са парчетата шунка и сирене. Ще са гласували и ще се прибират към вкъщи, преди да се усетят какво е станало.

— Продължавай — подкани Императорът.

— Добре, размахваме флага, както казвате — Аври вдигна юмрук във въздуха. — После добавяме малко трогателни истории. Например писма от възрастна жена, която изпраща и малкото си спестявания, за да помогне на Империята. Направих няколко видеоматериала с умиращи от глад деца. Добър и зловещ дракх. Оранжева коса. Подути кореми. Истински сърцераздирателно.

— Кръв, пот и детска урина — заяви Императорът. — Винаги действа.

— Разбира се. Сега чуйте това. Докато все още преглъщат бедните дечица, искам да ги ударя със стар войнишки ветеран.

— Става доста интересно — каза Императорът. — Аз самият бих могъл да гласувам за такъв четири или пет пъти.

— Така си е — кимна Аври. — Изкопах един стар ваш генерал. Пенсиониран е от трийсетина години. Има повече мръсотия в главата си, отколкото мозък. Обработих го с — цитирам: тегобите на Империята, край на цитата. Накарах го да се разреве. Накрая той се изправи с мъка на крака — подпрях го с патерици — и призова всички същества в Империята да работят заедно.

После направи невероятен призив за съединение. Каза, че това е най-важното нещо в живота му. И че няма достатъчно голяма саможертва за подобно дело, и тъй нататък, и тъй нататък. Ще мине като по вода. Гарантирам. Изпробвах го върху тестова група миналата нощ. Всички се просълзиха. Но най-хубавото е, че публиката изпразни джобовете си за имперския кризисен фонд. Най-добрите пари на глава, които тези измамници някога са виждали.

— После Уолш ще направи изявлението? — попита Императорът.

— Точно така.

— Чудесна работа — одобри той. — Но ще добавя допълнителен щрих.

— И той е?

— Покачване в таксите за АМ2.

Аври кимна.

— Да. Добра идея. Ще изплаши твърдоглавците. Какво за таксите?

— Искам да влезе със задна дата. За всичкото АМ2 след края на Таанските войни.