Алън Кол - Вихър

Късметът й проработи отново два И-дни до пристигането в Алтайския куп, когато чу за катастрофата в Рурик. Докато слушаше обърканите предавания на комуникаторите на кораба, Ранет се засмя. Тя беше единственият журналист от голямата лига на мястото на събитието, за да докладва случилото се и ужасните му последици.

Ранет се отправи към каютата, за да се подготви. Беше си донесла фишове с малките мръсни истории на купа.

Осемнадесет И-часа преди Джохи капитанът изтрезня и потропа на вратата й.

— Имам лоши новини, госпожо — каза той. — Трябва да се връщаме.

Ранет го стрелна с поглед, известен с това, че подкосява крака далеч по-здраво стъпили от неговите.

— Обяснете, моля.

Капитанът поклати глава.

— Не мога. Вицепрезидентът на компанията не иска да каже защо. Нареди да не доставям товара на Джохи. И да се върна в Соуард.

— Забравете товара — предложи Ранет. — Можете да закарате мен.

— Няма начин, госпожо, съжалявам.

— Ще платя допълнително. Двойна цена, по дяволите, ще купя целия ви кораб!

Капитанът въздъхна. Това нарани чувствителната му душа.

— Беше ми наредено да не кацам на Джохи. При никакви обстоятелства.

Ранет се изправи на крака.

— Вие имате договор с моята компания — закрещя тя. — И искам той да се изпълни. Докрай!

Притисна капитана до стената.

— Я повикай този вицепрезидент на линията. Чуваш ли ме?

Капитанът се подчини.

Тя започна с вицепрезидента и постепенно стигна до президента на компанията, докато гневът й изгаряше пространството от Първичен свят до Алтайския куп.

Беше безнадеждно.

Когато корабът се обърна безумно назад и се понесе обратно към Първичен свят, Ранет научи две неща: Корабната компания беше също толкова разстроена, колкото и тя — на борда имаше скъп товар с малък срок на годност. А заповедта беше дошла извън компанията.

Което значеше, че е политическа.

Което значеше, че действието може да е насочено само срещу нея.

Някой много важен искаше да попречи на Ранет да отрази ставащото на Джохи.

И тя не можеше да направи нищо.

Редакторът й беше също толкова раздразнен.

— Никой няма да го признае, но това си е имперско вмешателство, черно на бяло — каза той по дългообхватната връзка. — Разтърсих веригите до Аръндел, но няма полза. Всички са твърде уплашени.

— Как са разбрали, че пътувам?

— Шпиони. Подслушвателни устройства. Какво друго? В момента проверявам кабинетите ни.

— Какво прави конкуренцията? — поиска да знае Ранет.

— Това е единствената добра новина — отвърна редакторът. — Не сме само ние. Никой, абсолютно никой журналист не може да стъпи в Алтайския куц.

Бяха изтекли достатъчно подробности обаче, за да изпадне Императорът в ярост.

Жертвите от взрива на казармите нарастват, твърдеше един видеоматериал. Срам за Алтайския куп, гласеше друг. И имаше още много: Семействата на гвардейците в шок… Трагично имперско недоглеждане в Рурик… По-дълбокомислените видеопредавания включваха и: Алтайски неприятности, свързани с Искра… Въпроси относно избора на съмнителен професор от Императора… Искра — тиранинът учен…

— Следващия път, когато напиша конституция — изрева Императорът, — ще включа официален закон за тайните, който да е много суров. Да предвижда вкарване в затвора. Разстрели, по дяволите, скапани зали за мъчения.

Жената със съблазнителна млада фигура и стар политически поглед изръкопляска.

— Няма проблем с този дракх — каза Аври. — Последните проучвания на медиите показаха, че простолюдието ви подкрепя, шефе. Десет процента са на мнение, че свободната преса е важна. Шестдесет и пет процента казват да изритате тези размирници от шейната. А останалите двадесет и пет процента са толкова глупави, че смятат вечерните новини за филм.

Гневът на Императора преля в буен смях.

— Това харесах в теб от самото начало, Аври — отбеляза той. — Винаги минаваш към същественото.

— Имам своята диплома по лов на скалпове на Дюзабъл — отвърна тя. — Но докторската си степен получих, докато ви гледах как действате… сир.

Аври погледна към Императора с откровено възхищение.

— Никога не съм виждала политик, жив или мъртъв, който да успее да стори това, което вие направихте.

Императорът изхъмка скромно.

— Не съм изобретил нищо ново. Просто крадях идеи от майсторите — той се усмихна на Аври. — Разбира се, добавих и няколко нови промени в правилата.

— Бих казала, че точно това направихте, сир.