Лари Нивън - Дар от Земята

Тя се засмя.

— Хрумна ми нещо. Знаеш ли, може да е глупаво.

— Кажи де!

— Ако снощи не бяхме избягали, сега нямаше да се блъскаме тук в тъмнината.

— Глупости, наистина. Хайде да тръгваме. И не забравяй да прескачаш кабелите!

По-голямата част от Планината Ягледай тънеше в мрак.

Екипариите дори не го подозираха. На плато Алфа светлините блестяха все така ярко. Не можеха да го разберат дори от къщите, разположени по края на склона Алфа-Бета, защото долните плата бяха скрити от непрогледна, гъста мъгла.

На териториите на колонистите цареше страх и гняв, но това не засягаше управляващите. Спирането на електроенергията не грозеше пострадалите с някаква директна опасност. На Гама и Йота нямаше болници, където пациентите биха могли да издъхнат в потъмнелите операционни зали. Нямаше коли, които да катастрофират без улично осветление. Повехналото месо в хладилните камери на ресторантите едва ли щеше да предизвика глад — оставаха фруктовите дръвчета и ореховите горички, реколтата, животните.

Но въпреки това тук цареше страх и ярост. Какво се е случило там, горе, откъдето идваше електроенергията? Или това е възмездие, наказание, експеримент — някакво преднамерено действие на Изпълнението!

Не можеш да се придвижваш на тъмно. Повечето от пострадалите оставаха там, където ги беше заварил мракът. Приготвиха се да пренощуват кой както може. И без това вече беше късно. И чакаха — чакаха да се върне светлината.

Поне там не очаквам проблеми, мислеше си Исус Пиетро. Ако тази нощ възникне някаква опасност, няма да идва отдолу.

Това беше също толкова сигурно, колкото че Синовете на Земята ще ги нападнат — дори и да са само петима на брой. Хари Кейн няма да им прости за избиването на неговите хора. Той ще направи всичко, на каквото е способен, без да се бои от опасностите.

А беглецът на майор Чин се беше измъкнал само на две мили от Болницата, с помощта на задигната полицейска униформа. След като е бил сам — и не са го заловили — това трябва да е единствено Мат Келер.

Пет досиета, по едно за петимата бегълци. Хари Кейн и Джейхоук Худ — стари познайници и най-опасните от Синовете на Земята; Илейн Матсън, Лидия Хенкък и Матю Келер — познаваше ги като родни братя и сестри, след вчерашното бягство. Можеше да ги разпознае от една миля разстояние и да издекламира на един дъх житието и битието им.

Най-тъничко беше досието на Мат Келер: две странички и половина. Планински инженер… улегнал, без семейство… никакви любовни връзки… никакви сведения, че е бил свързан с бунтовниците…

Исус Пиетро беше обезпокоен. Каква наглост, каква нечувана дързост — Синовете на Земята да проникнат в Болницата, да освободят своите другари! Но ако Мат Келер служи на собствените си интереси…

Ако призракът от плато Алфа не е бунтовник, а същество със собствени, непредсказуеми цели…

Ето ти и повод за безпокойство. Последната глътка кафе изведнъж се оказа ужасна на вкус и той отблъсна ядосано чашката. Той забеляза, не без облекчение, че мъглата навън се разсейва. На бюрото му лежеше купчинка от пет папки, встрани още едно, шесто досие и щадящ пистолет.

Небето изглеждаше оранжево-сиво на светлините на Болницата. Стената се издигаше над тях подобно на гигантска планинска верига, черна контрастна сянка, прорязваща сияещото небе. Над главите им отекваха равномерни стъпки.

Прокраднаха се дотук плътно притиснати един до друг. Бариерите на електронните очи прескочиха един след друг, като си помагаха и се озъртаха да не ги забележи някой от стената. Никой не ги видя.

— Защо не използваме вратата? — попита шепнешком Мат.

— Няма да я отворят, ако Кастро е изключил електричеството. Имам друга идея.

— Казвай.

— Дали да не рискуваме и да създадем малка суматоха… А, ето го.

— Кое?

— Детонаторът. Не бях сигурна, че ще е тук.

— Детонаторът?

— Виждаш ли, сред изпълнителите има много чистокръвни колонисти. Трябваше да внимаваме с кой от тях се свързваме, но въпреки това изгубихме много добри сътрудници, попаднали не на този, който ни е нужен. Не се отказвахме, тъй като смятахме, че рискът си заслужава. Така поне се надявам.

— И някой е поставил тук бомба по ваша поръчка?

— Надявам се. Внедрените в Изпълнението Синове на Земята са не повече от неколцина и всеки един от тях може да се окаже предател. — Тя претършува джобовете на стегнатата, елегантна куртка. — Мат, тази мръсница не е ли ползвала запалка?