Лари Нивън - Дар от Земята

Беше повече от достатъчно за двама. Мат изяде всичко: яйцата и сандвичите, тубичките с крем, супата в термоса и маслините от паничката. След това ритна празната кошница в бездната и проследи полета й надолу.

Помислете:

Всеки може да зърне безкрайността, ако погледне в ясна нощ нагоре. Но само на планетата Планината Ягледай можете да видите безкрайността като гледате надолу.

Не, това не е истинска безкрайност. Както, впрочем и нощното небе. Виждат се няколко от по-близките галактики, но дори и вселената да се окаже крайна, вие пак надниквате на сравнително ограничено разстояние в нея. Така или иначе, важното беше, че Мат виждаше тази привидна безкрайност, докато гледаше надолу.

Кошницата продължаваше да се смалява и накрая изчезна.

Далеч по-назад я следваше разперила криле пластмасовата салфетка. Но тя също се изгуби от погледа му.

Не остана нищо, освен бялата пелена.

В някой далечен ден ще нарекат този феномен „платотранс“. Всъщност това беше форма на самохипноза, добре позната на жителите на Платото от всички социални слоеве и можеше да бъде сравнена с известните от миналото прояви на „високопланинска хипноза“, или „поглед в далечината“, една разновидност на религиозния транс, която се срещаше само в Астероидния пояс на Слънчевата система. Погледът в далечината бе истинска заплаха за всеки миньор, прекарал повече от допустимото в съзерцание на някоя звезда сред безкрайния космос. Платотранса започваше с продължителен, замечтан поглед надолу, в мъгливата пустош.

Цели осем часа Мат не бе имал никаква възможност да се отпусне. Едва ли щеше да му се отдаде и през настъпващата нощ, така че не биваше да изпуска своя шанс. Той се облегна назад.

Когато излезе от транса, Мат бе завладян от смътното усещане, че е изминало много време. Лежеше на една страна, с лице към пропастта, загледан в безмерната тъмнина. Нощта бе настъпила неусетно и той се чувстваше чудесно.

Докато не си спомни.

Изправи се и внимателно прескочи стената. Струваше му се, че са заменили стомаха му с пластмасовия макет от кабинета по биология. Ръцете му се тресяха. Отдалечи се на известно разстояние от стената и спря. В коя посока е болницата?

„Хайде стига — рече си той. — Това е смешно.“

Добре де, вляво от него се издигаше полегат склон. Зад себе си виждаше слабо сияние. Защо не опита там.

Тревата и почвата свършиха, когато Мат достигна върха. Сега под босите му крака имаше само камък, камък и скален прах, недокоснати през трите столетия, откакто колонията насаждаше с растения този свят. Мат стоеше на върха на хълма и разглеждаше Болницата. До сградата имаше не повече от половин миля, но пътят бе облян в ярка светлина. Зад нея и от двете й страни сияеха още светлини от прозорци на къщи, но всичките бяха построени на не по-малко от половин миля. На техния фон Мат забеляла зеления език на гората, която бе видял тази сутрин.

Почти в противоположна посока на тъмната, размита стена от дървета, към Болницата водеше равна линия от светлини, която се отдалечаваше от струпаните в покрайнините на оголената зона здания. Сервизен път.

Мат можеше да се добере до дърветата като се придвижва в покрайнините на заселената част. Дърветата щяха да му осигурят нужното прикритие, докато стигне стената, но тази идея му се струваше прекалено рискована. Защо Изпълнението ще оставя само този тесен пояс от дървета на иначе строго охранявания оголен участък? Гората сигурно беше натъпкана с инструменти за наблюдение.

Мат запълзя по корем върху голата скала.

Налагаше се да спира често. Този начин на придвижване се оказа безкрайно уморителен. Не му даваше покой мисълта какво ще прави, когато попадне вътре. Болницата беше огромна, а той не знаеше нищо за вътрешното й устройство. Плашеха го и светещите прозорци. Там никой ли не спи? Всеки път, когато спираше да си отдъхне, Болницата изглеждаше все по-близо.

Сега вече се различаваше по-добре и стената, която я обкръжаваше. Беше наклонена навън и в нея не се виждаше никаква цепнатина.

Намираше се само на стотина ярда от стената, когато се натъкна на жицата. Беше закрепена на забити в скалата метални куки, разположени на равни разстояния една от друга. Жицата приличаше на гола метална струна, изпъната на няколко инча над повърхността. Мат не я докосна. Прескочи я крайно предпазливо, без да се надига повече от необходимото.

Зад стената се разнесе приглушен тревожен звън. Мат замръзна на място. След това се обърна и с един скок се прехвърли обратно зад жицата. Остана да лежи съвсем неподвижно, стиснал здраво очи. Почувства слабо вцепенение, което означаваше, че го е засегнала ултразвукова вълна. Добре, че се намираше извън обсега й. Вдигна глава и се огледа. Четири прожекторни лъча шареха по голата скала. Площадката гъмжеше от полицаи.