Лари Нивън - Дар от Земята

Това прозвуча като изповед от самите дълбини на душата, като мнение на човек, чийто живот зависеше изцяло от органната банка. Другите изглежда бяха на същата позиция. Ако Исус Пиетро наистина искаше да получи отговори на измъчващите го въпроси, оставаше му да се осланя само на собствените си емпирични познания за човешката психика.

Поли Торнкуист. Възраст: двайсет. Височина: пет фута и един инч. Тегло: деветдесет и пет паунда. Облечена в смачкана вечерна рокля, с модна за колонистите кройка.

Дребничка, мургава и мускулеста — в сравнение с жените, с които обикновено се срещаше Исус Пиетро. Мускули, заякнали от работа, а не от тенис. Дланите й бяха покрити с мазоли.

Ако беше израснала тук, на плато Алфа, в кръга на управляващите, тя сигурно щеше да се прослави със своята красота. И сега беше привлекателна — въпреки мазолите и загрубялата кожа на ръцете. Но подобно на повечето колонисти тя бе обречена на бързо състаряване.

Момичето изтърпя втренчения му поглед без да мигне, на всичко отгоре си позволи да го подкани с наглото:

— Е?

— Е? Ти си Поли Торнкуист, ако не греша.

— Не грешиш.

— Снощи, при ареста, в теб е открита фотолента. Откъде я имаш?

— Предпочитам да не ти казвам.

— Мисля, че накрая ще ми кажеш. А междувременно, за какво би желала да разговаряме?

Поли го погледна малко объркана.

— Ама вие сериозно ли?

— Сериозно. Днес разпитах вече шестима. Органната банка е пълна, а и работният ден приключи. Аз не бързам. Известно ли ти е какво те чака заради твоя филм?

Тя кимна уморено.

— Зная. Особено след днешния набег.

— О, значи всичко ти е ясно?

— Напълно. Синовете на Земята повече не са ви необходими. Винаги сме представлявали известна заплаха за вас и…

— Я не се надценявай.

— Но вие никога не сте се опитвали да ни унищожите. Поне досега. Ще попитате защо — защото служехме като източник за попълване на вашите проклети запаси от органи!

— Удивляваш ме. Това знаеше ли го, когато се присъедини към тях?

— Бях повече от сигурна.

— Защо тогава отиде при тях?

Тя разпери ръце.

— А защо отива всеки? Просто не можех повече да понасям сегашното положение. Кастро, какво ще стане с вашето тяло, когато умрете?

— Ще го кремират. Аз съм стар човек.

— Вие сте член на екипажа. При вас това е неизбежно. Само колонистите отиват в органната банка.

— Наполовина член — поправи я той. Изпитваше желание за откровен разговор, а и не виждаше смисъл да се прикрива пред това момиче, което така или иначе беше обречено. — Когато моят… може да се каже псевдобаща навършил седемдесет години, той вече се нуждаел от тестостеронови инжекции. Но вместо това предпочел друг начин. — Момичето го погледна объркано, после изглежда разбра за какво говори, защото очите й се разшириха от ужас. — Виждам, че ме разбираш. Скоро след това жена му — майка ми — забременяла. Трябва да призная, че те ме възпитаваха почти като екипарий. Обичам ги и двамата. Не зная кой е бил баща ми — истинският ми баща. Може да е някой бунтовник, или крадец.

— За вас това, предполагам, е безразлично.

— Да. Но да се върнем към Синовете на Земята — малко припряно предложи Исус Пиетро. — Ти си напълно прана. Те повече не са ни нужни — нито като източник за попълване, нито за други цели. Вашата група от бунтовници беше най-многочислената на Планината Ягледай. Но когато му дойде времето ще приберем и другите.

— Не разбирам. Органните банки вече не са необходими, нали? Защо не публикувате новината? Целият свят ще празнува!

— Именно по тази причина я държим в тайна. Ах, тези ваши сантиментални хрумвания! Не, органните банки не са излишни. Просто сега ще ни е необходим далеч по-малък запас от суров материал. Но като средство за наказание на престъпленията, органните банки са също толкова важни, колкото са били всякога.

— Кучи син си ти — изсъска Поли. Лицето й почервеня, гласът й стана леден, тя едва сдържаше гнева си. — Направо трепериш, че ще забравим всякакъв страх, когато узнаем, че ни убивате напразно!

— Вие няма да умирате напразно. Това е престанало да бъде необходимост още от времето, когато е била извършена първата органна трансплантация между еднояйчни близнаци. Престанало е да бъде необходимост, когато Ландщейнер за първи път е класифицирал основните кръвни групи през 1900 г. Какво знаеш за колата в мазето на Хари Кейн?

— Предпочитам да не отговоря.

— Трудно е да се разбере човек е теб.

Момичето за първи път си позволи усмивка.