Фредерик Пол - Човекът плюс

— Какво ще кажеш за един обяд, Родж? Ще ми се заедно да обсъдим новия имплантант.

— О, Брад, съжалявам. Щеше ми се да можех, но трябва да бъда в камерата с Уил Хартнет поне още три часа. Да го отложим за утре.

— Ще се договорим тогава — отвърна Брад весело и прекъсна връзката. Не беше учуден; вече беше прегледал дневната програма на Торауей. Но беше доволен. Каза на секретарката си, че отива на конференция с обяд и ще се върне след два, после извика колата си. Набра кода на блока, където живееше Роджър Торауей. Където живееше Дороти Торауей.

Когато Брад потегли, подсвирквайки си, радиото в колата му бълваше световните новини. Десета планинска дивизия отстъпила в укрепената зона в Ривърдейл. Тайфун унищожил оризовата реколта в югоизточна Азия. Президентът Дашътайн наредил делегацията на САЩ да напусне разискванията в Обединените нации по разпределянето на оскъдните природни запаси.

Имаше и много новини, които не намираха място в радиопредаването, защото новинарите или не знаеха за тях или не ги смятаха за важни. Например, не беше казана нито дума по повод посещението на двама китайски джентълмени в Австралия, или за резултатите от тайното допитване до общественото мнение относно популярността на президента, които той пазеше дълбоко в своя сейф, или пък за тестовете, провеждани върху Уили Хартнет. И така, Брад не чу нищо за тези неща. Ако беше ги чул, може би щеше да разбере важността им и да се обезпокои. Той не беше нито безотговорен, нито злобен, а просто един не особено добър човек.

Този проблем изникваше от време на време — например, когато трябваше да зареже някое момиче или да захвърли приятел, който му бе помогнал да напредне. Понякога имаше и обвинения. Тогава Брад се усмихваше, свиваше рамене и подхвърляше, че светът съвсем не е честен и добър. Не всички турнири са спечелени от Ланселот. Понякога и черният зъл рицар го е повалял на земята. Боби Фишер не е най-обичаният шахматист на света, а просто най-добрият. И тъй нататък.

Брад признаваше, че съвсем не е образец за подражание според стандартите на обществото. И наистина не беше. Нещо се беше объркало още в детството му. Собственото „аз“ в главата му беше нараснало неимоверно и той виждаше целия свят само от гледна точка на това какво би могъл да получи от него. Война с Китай? Е добре, да видим тогава, кроеше планове Брад, със сигурност ще има много работа за хирурзи; може би ще мога да оглавя своя собствена болница. Световна депресия? Беше вложил пари в селскостопанска земя — хората винаги щяха да имат нужда от храна.

Не беше човек, достоен за уважение. Но все пак беше човекът, който най-добре можеше да свърши това, от което се нуждаеше киборгът, а именно да осигури на Уили Хартнет посредник между дразнителя и неговата интерпретация. Това означаваше, че някъде между външния обект, който киборгът вижда, и извода, който неговият мозък си прави за него, трябваше да има етап, където ненужната информация да бъде филтрирана и отстранена. В противен случай киборгът просто би полудял.

За да разберем защо е така, ще разгледаме жабата.

Мислете за жабата като за функционална машина, проектирана да създава бебета-жаби. Това е Дарвиновата гледна точка и в действителност отразява еволюцията. За да успее, жабата трябва да остане жива достатъчно дълго, за да порасне и да забременее или да оплоди някоя женска жаба. Това означава, че трябва да прави две неща. Да яде и да се пази да не бъде изядена.

В сравнение с гръбначните жабата е тъпо и просто създание. Тя има мозък, но той е малък и не особено сложен. Няма много излишни ресурси, така че нищо не е използвано за незначителни неща. Еволюцията винаги е била икономична. Мъжката жаба не пише стихове, нито пък се терзае от страхове, че женската може да й изневери. Жабите не мислят за неща, които нямат пряко отношение към запазването на живота им.

Окото на жабата също е съвсем просто. В човешкото око има много усложнения, които при жабата липсват. Да предположим, че човек влезе в стая, където върху масата има бифтек и пържени картофи; дори да не чува, да няма вкусови усещания и да е загубил способността си да възприема миризмите, той бива привлечен от храната. Очите му се обръщат към бифтека. В окото му има място, наречено „трапчинка“ (фовиа), с което човек вижда най-добре, и точно тази част се насочва към целта. Жабата не прави така; всяка част от окото й е точно толкова добра, колкото и останалите. Или толкова лоша. Защото най-интересното е че, когато жабешкото око улови нещо еквивалентно на бифтека — например бръмбар, достатъчно голям, за да си струва да го погълне, и достатъчно малък, за да не се задави, жабата остава сляпа за друг вид храна; тя забелязва храната само, ако се държи като храна. Наредете около нея най-вкусния пай от кълцани насекоми, който можете да измислите. Тя ще си умре от глад — освен ако наоколо не се мотае някой бръмбар.