Фредерик Пол - Човекът плюс

По същото време, от другата страна на земното кълбо, имаше двама китайци, Синг и Сун. Те не бяха герои от тъп виц. Това бяха истинските им имена. Прапрадядото на Синг беше умрял върху дулото на руско оръдие след неуспеха на Праведния Хармоничен Юмрук да изгони белите дяволи от Китай. Баща му го беше заченал на Лонг Марч и умрял, преди той да се роди, в битка срещу войниците на Чан Кайшъ. Синг беше почти деветдесетгодишен. Беше стискал ръката на другаря Мао, беше отклонявал течението на Жълтата река по време на наследниците на Мао и сега надзираваше най-големия хидротехнически проект в австралийския град Фицрой Кросинг. Това беше първото му продължително пътуване извън територията на Нова Народна Азия. Той мечтаеше по време на това пътуване да направи три неща:да гледа нецензуриран порнографски филм, да изпие бутилка оригинален скоч от Шотландия, а не от Народна провинция Хоншу, и да опита пица. С колегата си Сун беше отпочнал скоча, беше открил къде може да гледа филма и сега смяташе да опита пицата.

Сун беше доста по-млад — още нямаше четиридесет — и се отнасяше с уважение към възрастта на колегата си. По социално положение се намираше няколко стъпала по-ниско в социалното си положение от стария човек, въпреки че се смяташе за проспериращ член на техно-индустриалното крило на Партията. Сун току-що се беше завърнал от Голямата пясъчна пустиня, където беше прекарал година като ръководител на картографски екип. Там имаше не само пясъци. Имаше и почва — добра, орна, продуктивна почва — на която липсваха само няколко елемента и вода. Сун беше картографирал химичния състав на повече от милион квадратни декара. Ако се обединяха картата на почвата, изготвена от Сун, и гигантският, пресичащ планините акведукт на Синг, те щяха да донесат нов живот за тези милиони декара пустиня. С химически добавки плюс дестилирана с помощта на слънчева енергия вода от далечния морски бряг щяха да се получават по десет реколти годишно, с които можеше да се изхранят десет милиона етнически китайски новоавстралийци.

Проектът беше внимателно проучен и съдържаше само един недостатък. Старите новоавстралийци, наследници на преселниците от периода след Втората световна война, не желаеха нови новоавстралийци да стопанисват тази земя. Те я искаха за себе си. В момента, в който Сун и Синг влязоха в пицарията на Дани на главната улица във Фицрой Кросинг, двама стари новоавстралийци, Кошанко и Градечек, тъкмо ставаха от бара и за нещастие познаха Синг от снимките във вестниците. Бяха разменени остри думи. Китайците усетиха дъха на вкисната бира и се опитаха да отстъпят, но Кошанко и Градечек ги изхвърлиха през входната врата на улицата и деветдесетгодишният череп на Синг Сичин се пръсна на бордюра.

Тогава Сун извади пистолет, какъвто нямаше право да носи, и застреля двамата нападатели.

Това беше само пиянска кавга. Полицията във Фицрой Кросинг беше се беше справяла със стотици по-тежки престъпления и би могла да се справи и с това, стига да й бяха позволили. Но нещата не свършиха дотук, защото една от барманките беше нова новоавстралийка от Хонанесе. Тя позна Сун, откри кой беше Синг, вдигна телефона и се обади в бюрото на Нова Китайска информационна агенция в мисията Лагранж, на брега на океана, и съобщи, че един от най-известните учени на Китай е бил убит брутално.

След десетина минути сателитната мрежа разнесе наистина потресаващата, но силно разкрасена версия на случката по целия свят.

След не повече от час мисията на Нова Народна Азия в Канбера поиска среща с министъра на външните работи, за да му връчи протестната си нота. Спонтанни демонстрации заляха улиците на Шанхай, Сайгон, Хирошима и още десетки градове в Нова Народна Азия; половин дузина шпионски спътници смениха орбитата си, за да преминат над Северозападна Австралия. На няколко километра от пристанището на Мелбърн огромно сиво туловище изплува на повърхността и остана там повече от двадесет минути, без да издава никакви сигнали и без да отговаря на никого. След това се идентифицира като атомната подводница на Нова Народна Азия „Червеният Изток“, пристигаща на рутинно дипломатическо посещение в приятелско пристанище. Съобщението бе прието навреме, за да се отмени въздушният удар на Кралските австралийски военновъздушни сили, който, както беше заповядано, трябваше да бъде нанесен срещу неизвестния натрапник. Размина се на косъм.

Край Пуебло, Колорадо, президентът на Съединените щати беше обезпокоен по време на следобедната дрямка. Той седеше на ръба на леглото и сърбаше с отвращение чаша черно кафе, когато помощникът за свръзка от Министерството на отбраната влезе със сводката за събитията и с новината, че е обявено положение на крайна готовност в съответствие с отдавна подготвените процедури, програмирани в Североамериканската отбранителна командна мрежа. Вече беше получил данните от сателитите и доклад от мястото на събитието във Фицрой Кросинг; знаеше за появата на подводницата „Червеният Изток“, но не и, че въздушното нападение е отменено. Обобщавайки информацията, каза на президента: