Патрик Лий - Проломът

— По-добре да не говоря повече за това, докато не видиш Единица нула шест девет седем.

Шепот млъкна. Травис не си направи труда да задава още въпроси.

Със спускането в шахтата ставаше все по-светло. Погледна надолу и видя дъното и останките от кабината на асансьора. Ударът бе избил вратата на Q51. Светлината идваше от коридора. Самата кабина се бе сплескала до такава степен, че блокираше само долната половина на отвора. Лесно щеше да се измъкне от шахтата.

— Травис? — Беше гласът на Пейдж, някъде отгоре. — Травис, къде си?

Беше объркана и разтревожена и на Травис му се прииска да й отговори. Да извика нагоре, да й каже, че е добре, че след малко ще се върне при нея.

— Трябва да си сам — каза Шепот.

Не го принуждаваше. Просто му казваше. Травис кимна и тръгна по коридора. Пейдж продължаваше да го вика.

Към края на коридора. Към грамадния черен купол. Към входа като на иглу, през стъклената врата.

Проломът чакаше в малката си звуконепроницаема клетка. Пурпурен и син, дълбините му се свиваха в една точка.

Вече виждаше пристигащата единица. Формата й се очертаваше на главозамайващата цветна светлина на тунела. Нещо бяло и почти безтегловно се рееше през него като перце в тръба на климатик. Но не беше перце. Никак даже. Беше на около трийсет метра в тунела. После на двайсет. На десет.

Травис отвори вратата и Проломните гласове го пронизаха моментално, подобно на върхове на скалпели, забити в тъпанчетата му. Помисли си за Дейв Брайс, останал тук с този звук, докато не изгубил разсъдъка си.

Единица 0697 излезе от Пролома и се отпусна върху приемащата платформа. Беше лист хартия, върху който бе написано нещо.

Травис се наведе и го взе. Очакваше да види драсканиците на Шепот или някаква извънземна писменост, която изобщо да не е в състояние да разбере.

Оказа се, че е на английски, със стегнат и четлив почерк.

Върна се през стъклената врата и я остави да се затвори зад него и да спре Проломните гласове. Всъщност вече беше забравил за тях. Беше забравил всичко друго на света. Цялото му внимание бе насочено към написаното на листа в ръцете му.

ТОВА Е СЪОБЩЕНИЕ ОТ ПЕЙДЖ КАМБЪЛ ДО ПЕЙДЖ КАМБЪЛ. ПРАЩАМ ТАЗИ БЕЛЕЖКА ОТ МОМЕНТ В БЪДЕЩЕТО, КОЙТО НЯМА ДА РАЗКРИВАМ. КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ НАИСТИНА СЪМ ПЕЙДЖ, ЛЮБИМИЯТ МИ ЛИТЕРАТУРЕН ОТКЪС Е ПОСЛЕДНИЯТ АБЗАЦ ОТ „ХЪЛМЪТ УОТЪРШИП“ НА РИЧАРД АДАМС. НИКОГА НЕ СЪМ ГО СПОДЕЛЯЛА С НИКОГО. КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ВРЕМЕТО, ПРИЛАГАМ ПОДРОБНОСТИ ЗА ЕДНО СЛАБО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ С ЕПИЦЕНТЪР ПУСТИНЯТА МОХАВЕ, КОЕТО ЩЕ СЕ СЛУЧИ ТРИ ДНИ СЛЕД ПРИСТИГАНЕТО НА СЪОБЩЕНИЕТО: МАГНИТУД 2,35, 3 ЮЛИ 2009 Г., 10:48, 34,915 С, 118,072 3, ДЪЛБОЧИНА 14,32 КМ. ТОВА СЪОБЩЕНИЕ Е ИНСТРУКЦИЯ ОТНОСНО ЧОВЕК НА ИМЕ ТРАВИС ЧЕЙС. ПРЕЗ 2009 Г. ТОЙ Е СОФТУЕРЕН ИНЖЕНЕР, ЖИВЕЕЩ В МИНЕАПОЛИС, МИНЕСОТА, АШ СТРИЙТ 4161. НАМЕРЕТЕ ТРАВИС ЧЕЙС И ГО УБИЙТЕ. ОТ ТОВА ЗАВИСИ ЖИВОТЪТ НА ПОВЕЧЕ ОТ 20 МИЛИОНА ДУШИ.

Травис забеляза, че светлината на Шепот пулсира по-бързо отпреди. Много по-бързо. Все още беше в ритъм с пулса му.

Погледът му се върна към бележката и той каза:

— Това не може да бъде.

— Напротив — отвърна Шепот. — Наистина е написала това и го е изпратила, използвайки технология, която ще бъде разработена от доктор Фейгън. Нейната теория се оказва вярна — наистина от тази страна могат да се пращат предмети в Пролома, но те се връщат, без да достигнат другия край, и в зависимост от скоростта си могат да се върнат, преди да са били пратени. Дори години преди това.

Травис поклати глава. Зад отказа да повярва всичко това се трупаха безброй въпроси. Погледът му отново се плъзна по думите върху хартията. Пейдж. Мрази го? Иска смъртта му?

— Какво съм аз в бъдещето? Чудовище ли?

— „Чудовище“ е човешко определение. Субективно е. Бих могъл да възразя, че беше чудовище преди двайсет минути, когато уби четирима души с щанга и изпита удоволствие от това.

— Бяха си го заслужили.

— „Заслужили“ е също човешко понятие. То се променя в зависимост от това кой го използва. — Шепот замълча. Светлината му се отразяваше в стъклената облицовка на Пролома. — Мога обективно да ти кажа следното. Онзи Травис Чейс, който постъпи в Тангента като софтуерен инженер, в крайна сметка се превърна в онзи, когото Пейдж Камбъл искаше да бъде убит. Искаше го до толкова много, че изпрати тази бележка, за да се случи ретроактивно. Онзи Травис Чейс научи какво е направила и съответно намери начин да отвърне на хода и. По онова време той беше разработил архитектурата на своя изкуствен интелект и бе създал системата Блубърд, която беше радикално нова. Но имаше начин производителността й да се увеличи далеч повече, отколкото се мислеше, че е възможно, далеч повече от способностите дори на квантов компютър. За целта хардуерът трябваше да се ъпгрейдва с технологии от Пролома. Много е трудно да се опише как работи системата. Дори създателят й не я разбираше напълно. Най-общо, тя използва за изчисленията материя извън себе си, като се свързва с нея чрез частици, много подобни на онези, които физиците от две хиляди и девета наричат гравитони. Системата може да включи в изчисленията си всяка елементарна частица от материята около себе си — например от планетата Земя. Вчера Пейдж ти каза колко мощен би бил един квантов компютър със сто кубита. Представи си компютър с толкова кубити, колкото са кварките на Земята. Тази система се нарича Блекбърд. Нали ти обещах някой ден да ти кажа истинското си име?