Патрик Лий - Проломът

— Чакай — каза Травис.

Образът замръзна.

— Какво има? — попита Кийн.

— Стената над конферентната маса. Какво е това?

Кийн погледна натам. Приближи се до стената. Огромна абстрактна картина с маслени бои — тъмнозелени драсканици върху бял фон.

— Нищо — каза Кийн.

— Всичко — каза Травис.

Погледна екранните бутони на телефона. На един от тях пишеше „ЗАСНЕМАНЕ“.

— Бъди така добър — каза Травис. Насочи Кийн да приближи повече, докато картината излезе извън обхвата на екрана, след което засне четирите й квадранта. На тази резолюция можеше да се чете.

Съобщение от Шепот. Написано на странния език. Травис започна да прехвърля образите един по един, за да го прочете:

ЗДРАСТИ, ТРАВИС. В МОМЕНТА БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕДИШ КРАЙ ОТВОРЕНАТА АСАНСЬОРНА ШАХТА НАД БОРДЪР ТАУН, ОКОЛО ДЕВЕТДЕСЕТ СЕКУНДИ ПРЕДИ ИЗГРЕВ. ПОГРИЖИХ СЕ ЛРЪН ПИЛГРИМ ДА НЕ СИ СПОМНЯ, ЧЕ Е НАРИСУВАЛ ТАЗИ КАРТИНА, НИТО ПЪК ЧЕ Я Е ПРОДАЛ НА ГАЛЕРИЯТА, КОЯТО ЕДИН ДЕН ЩЕ ПОСЕТИ ЕЛИС КУК, ДОКАТО Е НА ВАКАНЦИЯ В ЦЮРИХ С ДЪЩЕРЯ СИ. СЪС СЪЖАЛЕНИЕ ТРЯБВА ДА ТИ СЪОБЩЯ, ЧЕ ПРЕЗ ЮНИ 2009 Г. В ТАЗИ КЪЩА, КАКТО И КЪДЕТО И ДА БИЛО ПО СВЕТА, НЯМА НИКАКЪВ ДЕСЕТ-И-ОТГОРЕ КУБИТОВ КВАНТОВ КОМПЮТЪР. ОРДЕНЪТ НА КУБИТА НИКОГА ДОРИ НЕ СЕ Е ДОБЛИЖАВАЛ ДО ПОСТИГАНЕТО НА ЦЕЛТА СИ. МОЖЕ БИ ТИ СЕ СТРУВА СТРАШНО НЕЕФЕКТИВНО ДА УБИЯ ТРИЙСЕТ И СЕДЕМ ДУШИ ЗА ДЕСЕТИЛЕТИЕ И ПОЛОВИНА САМО ЗА ДА ТИ ДАМ ДОСТАТЪЧНА ПРИЧИНА ПРЕДИ ДВАЙСЕТ МИНУТИ ДА ПОПРЕЧИШ НА ПРЕЗИДЕНТА ДА УНИЩОЖИ С ЯДРЕН ВЗРИВ БОРДЪР ТАУН, НО, ЧЕСТНО КАЗАНО, ОТ МОЯ ГЛЕДНА ТОЧКА ТОВА БЕ СЪВСЕМ ПРОСТ ХОД. ДОКАТО СТИГНЕШ ДО КРАЯ НА ТОВА ИЗРЕЧЕНИЕ, ПРОТИВОВЪЗДУШНАТА ЗАЩИТА НА БОРДЪР ТАУН ЩЕ ЗАРАБОТИ ОТНОВО, С КОЕТО ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ЯДРЕН УДАР СЕ ЕЛИМИНИРА. СЕГА НЕ ТИ ОСТАВА ДРУГ ИЗБОР ОСВЕН ДА ПОСЛЕДВАШ ПЪРВИЯ СИ ИНСТИНКТ — ДА СИ СЛОЖИШ НЕВИДИМИЯ КОСТЮМ И ДА ПРЕДПРИЕМЕШ ХОДА СИ СРЕЩУ ПИЛГРИМ И ХОРАТА МУ. ОБЕЩАВАМ ТИ — АКО ГО НАПРАВИШ (А ТИ ЩЕ ГО НАПРАВИШ), ПЕЙДЖ КАМБЪЛ ЩЕ ОЦЕЛЕЕ. ВЪВ ВСИЧКИ ДРУГИ ВЪЗМОЖНИ ВАРИАНТИ НА БЪДЕЩЕТО ТЯ УМИРА СЛЕД МАЛКО ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИНАДЕСЕТ МИНУТИ. СКОРО ЩЕ СЕ ВИДИМ, СТАРИ ПРИЯТЕЛЮ, И КОГАТО ТОВА СТАНЕ, ЩЕ РАЗБЕРЕШ КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ЦЕЛТА НА ВСИЧКО ТОВА. ЗАБАВЛЯВАЙ СЕ.

Спускането с костюма се оказа сложна работа. Трудно му беше да хваща скоби с ръце, които не виждаше. Наложи му се да се спусне само два етажа надолу. Там натисна копчето за ръчно отваряне на вратите и излезе в коридора на ниво В2. Беше попитал Кийн къде се намират контролните зали на отбраната и сигурността, както и главната лаборатория. Местата, където бе най-вероятно да открие Пилгрим и повечето му хора. Центърът на отбраната беше на В4. Травис излезе на стълбището и тръгна надолу.

През прозореца на вратата видя четирима мъже, всички под трийсетте, да следят редица монитори с висока разделителна способност. Правеха го с интереса, с който човек би гледал футболен мач, макар че екраните показваха голата пустиня около съоръжението. В помещението не се виждаха коридори, водещи другаде. Нито места, където би могла да дебне засада. Имаше тоалетна, но вратата й беше отворена и Травис виждаше, че е празна. В помещението нямаше никой друг, ако не се брояха простреляните в главата трупове на първоначалните й обитатели — петима мъже и жената, която Травис бе чул по спикърфона.

Вътрешната стена срещу мониторите беше разбита от експлозия, дори носещите стоманени колони бяха огънати и обгорени. Между две от тях към скъсаните проводници имаше допълнително закачена паяжина от тънки жици и различни компютърни кабели. Това бе резултатът от половин час работа, благодарение на която защитата на Бордър Таун отново работеше.

Травис беше метнал карабината на рамото си. Тя бе единственото видимо нещо по него. Можеше да влезе и да застреля четиримата за секунди, дори без костюма — никой от тях нямаше оръжие подръка. Но най-вероятно повечето хора на Пилгрим се намираха точно под това помещение, в контролната зала на сигурността. Стрелбата щеше да се чуе там, така че трябваше да ги очисти безшумно. Всъщност абсолютно безшумно.

Свали карабината и я подпря на стената до вратата. Без да престава да следи мъжете през стъклото, завъртя бавно дръжката и отвори вратата. Секунда по-късно я затвори, този път от вътрешната страна. Главите им продължаваха да са обърнати към мониторите.

Как да го направи? Имаше няколко възможности. На пода под поправените жици имаше различни инструменти, някои с остри ръбове, макар да не бяха много големи. Имаше отвертки, които ставаха прилични оръжия за намушкване. Един от инструментите обаче идеално подхождаше на липсата на финес на Травис. Шейсетсантиметрова щанга. Травис я вдигна с две ръце, за да не издрънчи по пода и да го издаде. Обърна се към четиримата, които бяха с гръб към него, и сграбчи оръжието си като бейзболна бухалка. Погледна екзекутираните на пода — отворените им очи все още показваха паниката, в която бяха умрели.