Патрик Лий - Проломът

— Къде? — попита Гарнър.

Травис му каза. Президентът отново замълча.

— Отделението на Тангента все още е на Голям Кайман — каза накрая Гарнър. — Може би ще успеят да стигнат до къщата за около десет минути. Ще им трябват още толкова, за да направят онова, което казахте. Ако рискуваме и останем с празни ръце, ще изгубим и възможността за ядрен удар. След като се активизират отново, защитните системи на Бордър Таун ще могат да унищожат ракетата много преди да достигне целта си.

Травис се замисли. Прехвърли всички възможни изходи.

— Искам от вас съвсем конкретен отговор, господин Чейс — каза Гарнър. — Доколко в Тангента са уверени в тази идея?

Травис даде възможно най-конкретния отговор, който можеше да предложи.

— Няма по-добър ход от този, сър.

Травис гледаше всичко по екрана на телефона, свързан с камерата на командира на отделението на Голям Кайман. Фамилията му — Кийн — беше изписана с малки букви в долния ляв ъгъл на картината. Екипът стигна до къщата за малко по-малко от предположените от президента десет минути, като се движеше със сто и трийсет километра в час по крайбрежния път. Карибско море бе яркосиньо под лъчите на изгрялото там слънце.

Източен Уайоминг все още тънеше в сумрак, до изгрева оставаха няколко минути. Травис седеше на бетона до дълбоката четиридесет и един етажа дупка и гледаше как екипът влиза в имението на три хиляди и двеста километра оттук. Стигнаха до механичния навес край басейна за половин минута.

— И очаквате това да проработи, а? — каза Кийн. Говореше с тексаски акцент. Беше от хората, ловили на младини говеда с ласо, но бе продължил напред, за да стане инженер на насочващи системи за крилати ракети. Може би продължаваше да лови с ласо говеда, просто за развлечение.

— След малко ще разберем — каза Травис.

Един от операторите намери закачен на стената тежък стоманен инструмент с дължина половин метър, работната му част бе оформена така, че да пасва на точно определено нещо. Мъжът остави оръжието си, свали всички електрически уреди по себе си и скочи в басейна с него. Травис гледаше през камерата на Кийн как операторът отваря канала на дъното, после се дърпа настрани.

Басейнът се изпразни само за няколко минути. Явно източващите тръби бяха толкова големи, колкото и пълнещите го. Системата бе пет пъти по-бърза и мощна от всичко, което би инсталирал някой здравомислещ собственик. На кого му е притрябвало да пълни басейна си за нула време?

На някой, който крие нещо под него.

Кийн и останалите слязоха по стълбата на мокрото дъно. Заедно с водача на групата Травис огледа облицовъчните камъни в търсене на някакъв издайнически признак, че долу има нещо. След малко камерата се спря върху една плоча.

— Тук циментът е по-различен — каза Кийн.

Дори на ниската резолюция на телефона Травис видя какво има предвид командирът. Кийн извика на един от хората си да донесе инструмента. Четвъртитият му край без особена трудност изрови цимента около плочата. Когато процепът стана достатъчно дълбок, Кийн използва уреда като лост. Камъкът оказа съвсем кратка съпротива, след което поддаде със стържене — и съскане, сякаш отваряха херметично помещение. В кадъра се появиха ръце, които махнаха плочата, и се видя тясна шахта със скоби, спускащи се в мрака.

Минута по-късно екипът беше в помещението под земята. Беше по-голямо, отколкото бе предполагал Травис — най-малко дванайсет на дванайсет метра и продължаваше под самата къща. По тавана се кръстосваха стоманени греди, способни да поддържат мост, подкрепяни от яки колони на всеки четири метра.

Изглеждаше точно така, както очакваше. Приличаше на компютърна лаборатория. Работни станции. Пръснати по работните маси чертежи. Въртящи се столове. Нещо като импровизирана конферентна зала — малки маси, наредени една до друга, със столове около тях.

Но нямаше квантов компютър.

Нищо подобно. На някои от бюрата имаше лаптопи. Операторите включиха всички и видяха познатото фирмено лого, следвано от екраните за влизане в системата.

Като се изключи това, в помещението нямаше друго оборудване.

Травис се почувства изгубен като всеки друг път, откакто прекъснаха прехода му в Брукс Рейндж. Как бе възможно да не е там? Защо Шепот бе избил всички тези хора, щом като не разполагаха с нищо, което би могло да му навреди?

Кийн направи последен оглед на стаята, преди да последва хората си нагоре по стълбата.