Патрик Лий - Проломът

Травис пое рязко дъх и стисна зъби.

После дръпна с все сили ръцете си настрани.

Металът веднага разряза кожата му. Като бръснач. После проникна по-дълбоко. Преряза не само кожата, но и мускули и мастни тъкани. Заби се в сухожилията. Примката около дясната му китка бе постегната — само след секунди усети как металът стига до костта и спира. Нямаше да продължи по-нататък. Примката около лявата, която бе малко по-хлабава, се плъзна покрай костта, хлъзгава от кръвта, която вече течеше. След като минеше през китката, щеше да се освободи. Всичко друго по ръката му можеше да се свие, макар и съвсем малко. Все пак примката беше достатъчно стегната, за да се забие дълбоко. На най-широкото място — при кокалчетата в основата на пръстите и при показалеца — телта остърга костта, отдели месо от нея като нож за обезкостяване. Ако имаше граница на физическа болка, беше я достигнал.

Примката рязко се освободи. Левият му лакът удари Пейдж и тя се обърна към него. Очите й все още бяха мокри и зачервени. Травис бързо погледна към пазачите. И двамата все още гледаха настрани. Към коридора. И към дъската.

Травис премести ръцете си в скута. Дясната изглеждаше по-зле, отколкото я чувстваше. Телта беше отделила дебели ивици кожа и мускули, които висяха с неравни краища, кръвта течеше на струи.

Дори след касапницата, на която бе станала свидетел преди малко, Пейдж се стресна. Но само за секунда. После се овладя. Погледна го въпросително. Нямаше начин да й обяснява какво смята да прави. Дори сам да се опиташе да го обмисли, щеше само да се убеди, че идеята му е пълна дивотия. И си беше дивотия, но пък алтернативата бе да не прави нищо.

Отново погледна към стражите. Все още гледаха настрани. Запълзя към раницата.

Нямаше смисъл дори да следи пазачите. Нищо не можеше да направи, ако го забележеха точно сега. Просто всичко щеше да свърши.

Вместо това не откъсваше поглед от раницата. Цялото му внимание бе насочено към това да не издава нито звук и да се движи колкото се може по-бързо.

Стигна целта си. Хвана ципа. Дръпна го. Кръвта продължаваше да тече от ръката му. Когато отворът стана достатъчно широк, бръкна вътре. Затърси опипом, воден от спомена как изглеждаше Медик. Намери го и го сграбчи с раздраната си ръка. Извади го от раницата и се изправи. Двамата пазачи бяха повече или по-малко в центъра на полезрението му, на шест метра от него и на три един от друг. Бяха преметнали карабините си през рамо. Щяха да са им нужни цели две секунди, за да ги подготвят за стрелба.

— Държа ви на прицел — каза Травис и гласът му рязко отекна в мъртвешката тишина на стаята.

Пазачите трепнаха и се обърнаха — и се озоваха срещу Медик в ръката му. Трудно можеше да се различи от пистолет дори отблизо. А те не бяха наблизо. Нито един от двамата не опита да посегне към оръжието си. Травис си помисли, че може би има и друга причина за това, не само ефективният блъф на устройството в ръката му.

Пилгрим наистина го искаше жив. И те го знаеха. Нерешителността ясно се четеше в очите им.

— На ваше място не бих рискувал да викам или стрелям — каза Травис. — Направите ли го, мъртви сте. Оставете оръжието на пода и ще живеете.

Пазачите се спогледаха. Поколебаха се още секунда. После онзи при вратата се подчини, бавно свали карабината си, наведе се и я остави на плочките. Вторият последва примера му.

Травис посочи пода пред себе си.

— Плъзнете ги насам.

Направиха го. Двете карабини спряха в краката му.

— А сега по корем — нареди той. — Ръцете на гърба.

Двамата послушно легнаха по очи. Травис обмисли възможностите. Определено не искаше да стреля. Нямаше представа къде се намира най-близкият противник, нито на какво разстояние ще се чуе гърмежът.

Остави Медик, взе едната карабина и тръгна към тях, движеше се тихо, за да не издаде позицията си. Спря, обърна карабината и удари с приклада и двамата. Вторият реагира и се обърна точно колкото да поеме удара в слепоочието си вместо зад ухото.

И двамата изгубиха съзнание.

Не беше достатъчно.

Травис видя сгъваемия нож на колана на втория. Той предлагаше по-бързо решение от това да премаже главите им, макар че щеше да се наслаждава на катарзиса, докато го прави. Взе ножа, отвори го и им преряза гърлата.

Без да пуска ножа, се обърна към останалите. Видя в очите им повече облекчение, отколкото погнуса. Опита да среже с ножа примката, която все още висеше на лявата му китка. Не успя. Трябваше да намери клещи, за да освободи Пейдж и другите пленници. Претърси труповете, но не намери нищо. И точно когато приключи, телефонът на първия пазач иззвъня.