Патрик Лий - Проломът

И въпреки това адски се страхуваше.

Коленичи пред бомбата. Огледа гранатата и свободното пространство в бойната глава. Най-добре бе да я сложи при първичния заряд. При задействането се получаваше имплозия. Представляваше сфера от уран с насочени заряди около нея, свързани към детонатор. Зарядите би трябвало да се активират с точност до милисекунда и да смачкат сферата, за да се получи критична маса, която да даде началото на ядрената реакция. Атомната бомба на свой ред щеше да задейства водородната. Но ако гранатата избухнеше непосредствено до насочените заряди и нарушеше подредбата им, преди някой от тях да се взриви, всичко това нямаше да се случи. Урановата сфера нямаше да се смачка и цялата верига щеше да се прекъсне.

Или поне такава беше идеята. Никой не я беше проверявал на практика.

Постави гранатата между зарядите и една от алуминиевите подпори, поддържаща първичния заряд. Задържа я с лявата си ръка, а с дясната издърпа халката.

Обърна се. Втурна се с всички сили. Към полупразното помещение с ослепителната оранжево-бяла светлина, покрай надписа на пода, покрай гнездото от жици, покрай Арес, усилвателя и свързващия ги сребрист лъч. Към отсрещната страна на стаята, колкото се може по-далеч от взрива. И през цялото време се питаше дали ще чуе грохота му, преди животът й да спре по средата на мисълта й.

Травис беше последен, на две стъпала под останалите стрелци, а напредващата тълпа бе само на шест стъпала под него. Тук беше много по-трудно да ги задържат — стълбището бе доста по-широко от стълбите в мазето.

— Площадка! — извика му един от снайперистите и със следващата стъпка той се озова на равния под на втория етаж. Заобиколи парапета и продължи нагоре. Пълнителят му свърши. Той го махна, извади друг от джоба си и докато го слагаше, сградата се разтресе от експлозията високо горе.

Миг преди взрива Пейдж беше затворила очи и се бе извърнала. Сега ги отвори. Помещението бе пълно с мазилка и дим. По-голямата част от стената около двойната врата беше отнесена. Гранатата явно бе задействала някои от насочените заряди. Все пак не беше толкова зле. Можеше да е около пет мегатона по-лошо.

Тя погледна към Арес, който все още лежеше в гнездото си, свързан с усилвателя от странния стълб сребриста светлина. Плетеницата жици все още бе свързана с подложките-датчици, но сега те имаха толкова значение, колкото и някоя самозалепваща се бележката. Пейдж се затича с пълна скорост към Арес и го изрита, сякаш бе на тренировка по футбол в гимназията и биеше дузпи. Устройството излетя от гнездото и се запремята във въздуха, но видимата му връзка с усилвателя остана. Сребристият, подобен на плазма лъч просто се удължи и премести, подобно на прожектор, следящ целта си. Арес се блъсна в стената до дупката от взрива, отскочи метър назад и тупна на прашния под.

Оранжево-бялата светлина продължаваше да изпълва помещението. Стрелбата долу не спираше.

Пейдж никога не бе унищожавала единица от Пролома. Това се забраняваше категорично от правилниците. По съвсем разбираеми причини. Кой можеше да каже до какво може да доведе това?

След секунда щеше да разбере.

Свали карабината си, прицели се и стреля на автоматичен.

Арес издаде почти човешки писък… и се пръсна на парчета. Помещението потъна в мрак и плазмения канал към усилвателя изчезна. На мястото на Арес по пода диво се замятаха оранжеви електрически дъги, подобно на пръсти, мъчещи се да хванат нещо. После отслабнаха, примигнаха и изчезнаха.

Промяната в тълпата бе мигновена. Травис пусна спусъка, рязко се завъртя и бутна настрани дулото на единствената карабина, която продължаваше да стреля.

Хората на стълбите отстъпиха назад. На мястото на яростта им имаше единствено шок. И страх. Повече страх, отколкото Травис бе виждал през живота си. Заотстъпваха назад с широко отворени очи, клатеха глави и умоляваха снайперистите да не стрелят най-малко на три езика. Травис вече не игнорираше лицата им. Погледна ги и остана абсолютно сигурен, че ще ги вижда винаги точно такива, каквито бяха в този момент. Нямаше да забрави нито една подробност, дори да доживееше до сто и пет.

Стълбището под него се опразни за секунди, поне от живите. Тълпата се бе обърнала, бе изчезнала зад завоя към долния етаж. Чу се нов звук. Подобен на воя на вятър в тясно пространство, висок и свиреп. Идваше от всички посоки. И Травис разбра какво е. Тълпите отвън. Звукът идваше от хилядите хора, внезапно озовали се до кръста в телата на своите близки и приятели.