Патрик Лий - Проломът

Опитът започна в 17:40, както беше предвидено. В мига на сблъсъка всички метални предмети в бункера започнаха да светят в различни цветове в зависимост от метала, но тоновете бяха предимно сини и зелени. Нещо в телефона на стената светеше в яркожълто, не съм сигурен какво точно. Заместник-секретарят на МЕ Портър колабира, няма никакъв пулс. Двама от министерството, които го познават, казаха, че имал пейсмейкър. Изглежда доста безотговорно, че е бил пуснат тук в такова състояние; макар че не предполагахме, че ще има някакви опасности, лично аз бих го посъветвал да не идва, ако знаех. Положихме тялото до задната стена на бункера. Не изглежда много достойно, но нищо друго не може да се направи.

Рубън Уорд също колабира, но по друга причина. По време на опита ръцете му бяха върху металния кожух на превключвателите на пръстена. Не зная дали е получил удар или нещо друго, но изгуби съзнание и падна. Все още е в безсъзнание, оставихме го да лежи на пода, като подложихме под главата му два пуловера.

Луминесценцията изчезна след около трийсет секунди. Вече не разполагахме с никаква информация, всички електрически системи бяха извън строя — компютри, датчици, всичко. Осветлението в бункера също угасна. Виждаме единствено благодарение на светлината в коридора, идваща от опитната камера от другата страна на вратата. Много е ярка и голяма част от нея достига тук, непряко. Поради ъгъла не можем да видим достатъчно надалеч по коридора и самата камера. Не знаем какво става там, нито какъв е източникът на светлината. Зная, че тук няма инсталирано нищо толкова ярко. Светлината продължава да свети и в момента, тридесет или четиридесет минути след опита.

Гласувахме и взехме решение да отворим вратата и да пратим някой да провери дали асансьорът работи. (Аз ще ида.) Той се намира на десетина метра по-далеч от камерата в сравнение с тази стая, така че има шанс да не е засегнат. Страхуваме се да отворим вратата, тъй като въздухът отвън може да не става за дишане, макар че не зная защо би трябвало да се случи подобно нещо. (Но кой изобщо има представа какво става тук долу?)

Около час и половина след последния запис

Трябваше ни половин час да отворим вратата. Металът се е заварил за рамката на няколко места като с оксижен. Ако беше по-плътна, цялата врата щеше да се запои и щяхме да се окажем в капан. Повече от сигурно е, че няма как да разбием петсантиметровото поликарбонатно стъкло на прозореца.

Така или иначе, нямаше полза. Отидох до асансьора, не работи. Вероятно макарите са заварени, дори електричеството да е наред.

Докато бях в коридора, можех да видя камерата, но не можех да различа нищо с изключение на светлината, която бе твърде ярка, за да гледам право в нея. С периферното зрение прилича на една-единствена точка светлина, идваща от нищото, съвсем бяла. Усещах я като слънчеви лъчи по кожата си, може би дори малко по-топла, което е плашещо. Бързо се прибрах в стаята.

Освен това от камерата идваше някакъв звук, много слаб; човек може да си помисли, че му се е сторило, но не мисля, че е така. Трудно е да се опише, прилича на камертон. Не го чувам в стаята на затворена врата.

Някой скоро трябва да дойде за нас. Рубън все още не реагира. Все си мисля за предпазните мерки, които бих препоръчал през всички тези години, докато се строеше това място. Ако не друго, поне да имаше медицинско лице. Просто и за секунда не съм си помислял, че може да се случи подобно нещо, каквото и да е то. Аз поемам отговорност за онова, което се случва с тези хора. Между другото, пак е Дейв.

Между пет и седем часа след последния запис

Бях задрямал. Секретар Греъм ме събуди и видях, че светлината в коридора се е променила. Сега е много по-слаба и не е бяла, а синя. Нервите на всички са опънати, моите също. Защо още никой не е дошъл да ни прибере, по дяволите?

Рубън продължава да е в безсъзнание. Чудя се дали не е в кома, но нямам представа. Тялото на Портър малко се е подуло, мирише ужасно и доста ни тормози в това помещение без проветряване.

Да си призная, бесен съм. Може и да не е професионално и може би по-късно ще скъсам тези страници, но в момента съм бесен и искам да го кажа. Рубън Уорд е най-добрият ми приятел и един от най-умните хора на света, има да предложи толкова много на науката, а мозъкът му сигурно е увреден заради някакви шибани задници. Какво правят? Обядват и си уреждат дата за официална среща, на която да решат как да ни измъкнат ли? Зная, че думите ми са нечестни и глупави, сигурен съм, че горе се чудят какво да направят, но съм разтревожен и наистина бесен. Стаята вони на кланица, но се страхуваме да я напуснем. Иска ми се да знаех каква е онази светлина от камерата, по дяволите. Дейв.