Патрик Лий - Проломът

Чу как фразата се предава от уста на уста из самолета и забеляза как след нея следва мълчание.

След петия разпит го оставиха да спи. Събуди се от свистенето на докосналите пистата гуми. Последва возене с джип по неравен терен в продължение на няколкостотин метра, на ярка слънчева светлина, която топлеше черната тъкан на вдигнатото платнище. Сухият въздух можеше да е само на някоя пустиня. Някъде отзад се чуваше как самолетът вече се кани отново да излети. Джипът стигна равна повърхност и в следващия миг се озова от слънце на сянка. След това дойде ред на спускане с асансьор, което продължи десетина секунди. Десет секунди движение надолу.

— Можете да свалите това от него. Тези също.

Женски глас. Тих и прегракнал, сякаш предишната нощ жената е крещяла на някой рок концерт.

Белезниците изщракаха и качулката изчезна. Травис видя офис без прозорци — и застаналата пред него Пейдж Камбъл. Лицето й беше изпито и бледо, с тъмни петна под очите. Но беше на крака и се държеше напълно стабилно. Дишането й бе безшумно и нормално. Беше изкарана от „Брукс Лодж“ на носилка, на крачка от смъртта, преди около десет часа — в зависимост от това колко време бе спал в самолета.

Останалите излязоха. Той остана сам с нея.

Тя проследи погледа му до ръката си. Шевът през трицепса й едва надничаше изпод ръкава. Раната бе наложена с нещо с цвета и гъстотата на катран, веществото сигурно проникваше и вътре. Подуването около раната бе почти изчезнало.

— Ще видиш много странни неща тук — каза тя. И добави по-тихо: — Видях по картата на какво разстояние си ме носил. Благодаря.

Не знаеше какво да й отговори. Кимна и си помисли какво ли друго вече е видяла. Криминалното му досие. Всяка подробност за направеното от него. Повече от достатъчно, за да сведе до нула всичките му заслуги пред нея.

— Съжалявам за начина, по който са се държали с теб в самолета — каза тя. — Доста сме методични.

Мобилният й телефон иззвъня. Тя погледна дисплея, отговори и каза на обаждащия се да й звънне след малко. В гласа й се долавяше същото напрежение, което бе усетил в самолета.

Пейдж го изгледа по начин, който слагаше край на любезните разговори и в същото време му се извиняваше за това.

— Ще се съгласиш ли да бъдеш разпитан под въздействието на наркотик? Това може да помогне да разкрием повече от онова, което ти е казал Шепот.

Травис имаше чувството, че тя не очаква това да проработи, но все пак е решила да не изпуска онова, до което може да се добере. Освен това бе сигурен, че разпитът ще се състои независимо дали е съгласен, или не. Все пак беше мило от нейна страна да се преструва, че пита.

На стената имаше нещо, което бе в крещящо противоречие с професионалния вид на офиса. Приличаше на плакат на рок група. Снимка в близък план на стоманена повърхност, върху която грубо бяха изрязани думите СИЛОВ ТЕНЗОР . Нищо друго. Без дати на турнета, без адреси на уебсайтове.

Пейдж чакаше отговора му. Може би това нямаше да продължи дълго.

— Правете, каквото трябва — каза той.

— Благодаря. — Тя посочи вратата от лявата му страна. — Там има баня, ако искаш да се измиеш. Ще се върна след няколко минути и ще започнем.

Травис тръгна към затворената врата на банята, а тя се насочи към изхода.

— Мислех си, че вече отново съм влязъл в крачка с хевиметъл групите — каза той. — Май съм пропуснал една.

Стъпките й спряха на самия праг.

— Какво?

Той се обърна към нея. Тя го гледаше неразбиращо.

— Силов тензор — каза той и кимна към плаката. — Никога не съм чувал за тях.

Тя не помръдна. Все така се взираше в него от прага. Нямаше представа за какво й говори. Може би опиатите все още й влияеха, макар че нищо друго в поведението й не намекваше за това.

Накрая тя реагира.

Очите й се присвиха и тя направи крачка към него. Погледът й се отмести от очите му към плаката и обратно.

— Значи можеш да прочетеш това?

Травис понечи да я попита дали е добре, но думите му замряха на устните му. Отново погледна плаката, който изведнъж му заприлича по-скоро на снимка на криминалисти, отколкото на реклама. Вгледа се в текста. Наистина се вгледа, вместо просто да го прочете.

Не беше на английски.

Не беше дори надпис според каквито и да било определения. Нямаше редове или колони. Нямаше никакво чувство за ред. Гравюрата върху стоманата представляваше хаотична плетеница от прави и криви линии, които се пресичаха и сочеха във всички посоки като пръснати карфици и накъсани конци.