Саймън Грийн - Светът на призраците

— Шест кораба? — учуди се Стасяк. — Нали стандартната операция включва два, най-много три, ако яйце ти се пече на гъза. Какво е имало тук долу, щом са решили да съберат шест кораба?

— Има още нещо — каза Рипър. — Я познай кой е командвал изгарянето на Ансилай?

Стасяк престана да се бори със закопчалките на бронята си.

— Сайлънс?

— Улучи. На него възложили да смаже бунта на Ашраите. И когато станало съвсем смахнато, той поискал разрешение за изгарянето.

Стасяк бавно завъртя глава.

— Става все по-свежо. Рип, тук лошо ни се пише. С костите си го усещам.

— Не се спичай, остави на стария Рип да те измъкне от дупката.

Стасяк само го изгледа.

Диана Вертю се мъчеше да си сложи гъвкавата броня. Етикетът твърдеше, че размерите бяха подходящи за нея, но това се оказа лъжа. Накрая едва намъкна бронята върху тялото си и през отвора се показа зачервеното й лице. Дългата метална туника й пречеше, никак не й се искаше да мисли какво щеше да усеща след още няколко часа. Погледна меча и ръчния разрушител, поколеба се и тръгна към оръжейния сектор, за да ги върне.

— Не те съветвам да ги оставяш — предупреди я Изследователката Фрост. — Вероятно ще ти потрябват.

— Не използвам оръжия — твърдо отсече есперката. — Не съм убиец. Ще задържа силовия щит и това е всичко.

Изследователката вдигна рамене.

— Както искаш. Главата си е твоя.

Тя намести удобно кобура с разрушителя на дясното си бедро и взе меч с ножни. Беше дълъг, доста различен от стандартната изработка и Изследователката го преметна през лявото си рамо, за да го закопчае зад гърба си. Върхът на ножницата почти докосваше пода. Фрост забеляза пълния с любопитство поглед на есперката и се усмихна.

— Това е клеймор. Меч от старата Земя. От много поколения се предава в моя клан. Добро острие.

— Убивала ли сте с него? — попита Вертю.

Тонът й беше съвсем любезен, но Изследователката застана нащрек, защото й се стори, че долови неодобрение.

— Разбира се — заяви тя. — Това ми е работата.

Пъхна се в оръжейния сектор и извади препаска с гранати. Нагласи я стегнато през дясното си рамо и сви ръце няколко пъти, за да се увери, че нищо не пречи на движенията й. Озърна се към есперката.

— Ако нямаш желание да се биеш, поне не ми се пречкай в краката. И не очаквай да те пазя. Това не ми влиза в работата.

Затръшна люка и се присъедини към Капитана и щурмоваците, застанали пред въздушния шлюз. Вертю я проследи с поглед, но нищо не каза. Сведе очи и отиде при другите. Сайлънс огледа всекиго, веждите му леко се повдигнаха, когато видя, че есперката не е взела оръжия. Набра защитните кодове за люка на въздушния шлюз. Той се отвори със съскане и Сайлънс влезе пръв. Шлюзът едва побра всички и когато люкът се плъзна на мястото си, малката камера стана неприятно претъпкана. Вертю силно притисна ръце към тялото си, за да спре треперенето им. Не понасяше затворени пространства.

— Один, тук е Капитанът — повика Сайлънс през комуникационната си присадка. — Моля, отговори.

— Контактът потвърден — промърмори ИИ в ухото му. — Данните от сензорното сканиране са нормални. Никакви форми на живот. Въздухът, температурата и притеглянето са в границите на допустимото. Остават още седем часа до залеза.

— Компютър, отвори външния люк.

Той също изсъска от разликата в налягането. Сайлънс тръгна напред, но се спря, когато бризът довя миризмата на Ансилай. Остър дъх на дим. Макар че не бе го вдишвал вече десет години, веднага му се стори познат, сякаш никога не бе напускал планетата. Вирна брадичка и стъпи на площадката, последван от останалите. Сивият следобед бе хапещо студен, от устата на Капитана излитаха облачета пара. Чу серия слаби прещраквания — включваха се нагревателни елементи в дрехите му. Високите метални дървета ограждаха целия космодрум, запълваха хоризонта във всички посоки. За последен път видя металната гора на Ансилай преди десет години. Като че беше вчера.

Тринадесета база бе разположена по средата между площадките за кацане, скрита зад силовия си екран. Защитният купол сякаш се въртеше и трепкаше — същински великански бисер в мътен метален обков. Лесно беше човек да си представи как нещо черно и незнайно се е притаило зад екрана, взира се в екипажа на катера и изчаква. По гръбнака на Сайлънс полазиха ледени тръпки, които нямаха нищо общо със студа. Той се усмихна кисело, вдигна рамене и прогони тези мисли от съзнанието си. Огледа се през рамо да провери как хората му реагират на новата обстановка. Двамата щурмоваци държаха разрушителите си в ръце, очите им трескаво се стрелкаха наляво и надясно, търсеха възможна опасност и свикваха с околността. Изследователката стоеше малко встрани, невъзмутимо се вглеждаше в силовия екран. Есперката бе скръстила ръце на гърдите си от студ, обърната към гората, очите й изглеждаха големи на бледото изпито лице. Май никой не се безпокоеше особено. Това скоро щеше да се промени. Сайлънс се прокашля, за да привлече вниманието им.