Саймън Грийн - Светът на призраците

Стасяк набързо изпълни процедурата по включването, зареди мината и се върна при Рипър. Сега всеки, който тръгнеше към периметъра без необходимите кодове в присадката си, щеше да се разхвърчи на доста обширна площ. Стасяк подсмръкна нещастно и намести кобура с оръжието си. Надяваше се да се почувства по-сигурен след очертаването на периметъра, но не стана така. Един поглед към гората му стигаше, за да настръхне. Чудати цветове блещукаха в мъгливите дълбини, непознати и дразнещи оттенъци, които бавно се въртяха като боя във вода. Просветваха и избледняваха, техните бавни, волни движения сякаш ей сега щяха да подскажат смисъл или намерение, чужда цел, недостъпна за човешкия ум. Рипър го плясна по ръката, за да привлече вниманието му, и Стасяк само дето не изскочи от собствената си кожа. Извъртя се сърдито към колегата си, който спокойно стоеше насреща му.

— Ако си свършил с опитите да ме докараш до инфаркт, да се разкараме оттук и да се прибираме към катера, става ли?

Рипър май се развесели.

— Аз пък си мислех, че ти олекна, защото си далеч от голямата лоша Изследователка.

Стасяк леко вдигна рамене и пак се зазяпа в гората.

— Така си е, само че това тук е по-страшничко и от нея. Все ми се привиждат едни… Чувам ги. Хайде де, Рип, и ти си усетил, личи ти. Има нещо в мъглата и то ни следи.

— Компютърът ти каза съвсем ясно — беизразно отвърна Рипър. — Според уредите на катера единствените живи същества на планетата сме ние. Освен ако не искаш да кажеш, че тук витаят духове…

— Що пък не? — Стасяк сериозно се взираше в него. — Тук, по Границата, стават смахнати неща. Помниш ли Призрачните воини и Вълчето в Лудия лабиринт? По Границата на всичко можеш да се натъкнеш. На всичко.

— И така да е — възрази Рипър, — чак до духове няма защо да стигаме.

— Ама нещо ни нападна при спускането, обаче сензорите направо се заклеваха, че го няма. А какъв е тоя Гарван, дето Капитанът отиде да го търси? Щом не е призрак или станал от гроба мъртвец, значи е измислил как да се крие от сензорите на Империята. Случи ли се такава работа, откъде знаеш, че и други няма да се сетят? Мнозина други, тежко въоръжени, дето само чакат да ни връхлетят, като се поотпуснем малко.

— А, ти твърдо си решил да се радваш на живота. Добре де, и аз усещам нещо гадно в това местенце, но не си изпускам нервите. Хич не ми пука, докато не видя нещо, по което да се целя. Лю, много се гризеш отвътре. Тия мини спират всичко, чак до препускащ с пълна сила Хаденец.

— Ами ако бъркаш и там наистина има нещо гнусно?

— Значи ще има за какво да ми натякваш — невъзмутимо отвърна Рипър.

Стасяк врътна глава недоверчиво.

— Трябва да е имало нещо гнусно, щото иначе ония от базата нямаше да издигнат силов екран. Нали разбираш, това е последната защита. Правиш го, като си опитал всичко друго и нищо не ти върши работа. Не ми харесва, Рип. Цялата тая мисия не ми се нрави.

— На мен също — изрече хладен женски глас зад тях.

И двамата щурмоваци се обърнаха рязко и откриха, че Фрост едва ли не е опряла нос в гърбовете им. Рипър и Стасяк се спогледаха за миг — никой не бе чул приближаването й въпреки неестествената тишина.

— Все още нямаме никакъв отговор от базата — съобщи тя. — Нашите уреди са в пълна изправност, значи хората или не искат да говорят с нас, или не могат. А това поне означава, че има нещо, способно да изкара акъла на цяла една база. Е, въпреки това нашите технически помощници все ни уверяват, че тук няма никой освен нас.

— Ами Гарвана? — обади се Стасяк и Изследователката кимна полека.

— Да, Гарвана. Някой от вас да е чувал това име досега?

— Не — отрече Рипър. — А вие?

Фрост се намръщи замислено.

— Повечето данни за Ансилай са блокирани с кодове на Сигурността и дори аз нямам достъп до тях, но успях да изровя някои подробности, които съвсем не са общоизвестни. Предателят, наричан Гарвана, някога бил високопоставен офицер, служил под командването на Капитан Сайлънс по времето, когато Империята водила война срещу местната раса. Гарвана изменил на своите и минал на страната на Ашраите, за да воюва срещу човечеството. И то доста успешно, ако се съди по някои факти. При сраженията проявил мощна дарба на еспер, но интересното е, че преди да стъпи на Ансилай, в досието му не е регистрирано нищо подобно. Предполага се, че е умрял заедно с Ашраите при изгарянето на планетата.

Стасяк решително завъртя глава.

— Значи си е мъртвец. При такова прочистване нищо не оцелява.