Саймън Грийн - Светът на призраците

— Има — отвърна Рипър. — Капитане, вие какво правите тук? Не е обичайно един Капитан на кораб да се излага на такава опасност.

— Но и положението не е от обичайните — напомни Сайлънс. — Аз… имам лични причини да сляза тук. Засега обаче не смятам да ги обсъждам с вас.

— Добре — обади се Фрост. — Тогава да поговорим за Тринадесета база. Силовият екран е последното спасение на всяка нападната база. Какво ги е застрашило и ги е уплашило дотам, че да се скрият зад силовия екран?

— Може и те да са видели призраци — каза Диана Вертю.

Сайлънс се усмихна едва-едва.

— Когато влезем в базата, ще ги попитате.

— Как обаче ще проникнем вътре? — остро попита Фрост. — Не разполагаме с нищо достатъчно мощно, че да пробием силовия екран. Разрушителните оръдия на „Тъмен вятър“ може и да свършат работа, но с подобна огнева мощ само ще сплескаме всичко в радиус от една миля — несъмнено ведно с всички вътре в екрана. После ще отнесем остатъците от Тринадесета база, побрани в не особено голяма кофа.

— Вярно си е — Стасяк се ухили унило. — Има само един начин — някой да влезе в командния център на базата и да изключи екрана. Ама не ми се вярва това да стане, както е тръгнало. Капитане, ако не сте си осигурил някакво супероръжие, за което Империята даже не е чувала, май сме били път напразно.

Сайлънс го изгледа невъзмутимо.

— Стасяк, бъди добро момче и не ми повишавай глас. Знам какво правя. Компютър, има ли признаци на враждебен живот извън кораба?

— Никакви, Капитане — веднага отговори ИИ. — В обхвата на сензорите ми липсват всякакви признаци на живот. Според данните в моите файлове персоналът на Тринадесета база се състои от сто двадесет и седем души, но за съжаление не мога да потвърдя това. Силовият екран блокира достъпа на сензорите ми.

— А какво ще кажеш за нещата, които ни нападнаха по време на спускането? — попита Диана Вертю. — Не може да са изчезнали ей така.

— По време на спускането сензорите ми в нито един момент не отбелязваха признаци на живот — съобщи ИИ. — Ако е имало нападатели, щях да забележа присъствието им и да ви уведомя. Ако позволите да ви напомня, еспер Вертю, това е изгорен свят. Тук няма нищо живо.

— Е, все пак нещо замалко да му види сметката на този кораб — възрази Фрост. — Доста си личи, като го гледам.

— Съгласен съм, че катерът получи сериозни повреди от бурята — спокойно отвърна ИИ. — И въпреки това съм принуден да настоявам, че в нея не бяха забелязани никакви форми на живот. Ако имаше такива, моите сензори щяха да ги открият.

— Видях ги с моя есп — настоя Диана. — Почувствах яростта им.

— Вероятно халюцинации — предположи ИИ. — Възможно е да са били причинени от претоварването по време на полета. Ако е необходимо, ще ви дам транквилизатори.

— Не сега — прекъсна го Сайлънс. — Хайде, хора, готови за излизане. Пълен полеви комплект за всеки, това се отнася и за вас, еспер. Размърдайте се!

Групата веднага се раздвижи, събраха се около Изследователката. Тя счупи печата на оръжейния сектор и раздаде на всеки необходимото. Двамата щурмоваци се спогледаха замислено. Пълният полеви комплект включваше туника от гъвкава стоманена броня, ударни и запалителни гранати, мечове и енергийни пистолети, както и личен силов щит. Обикновено се използваше само при преки въоръжени сблъсъци и като крайна мярка при потушаване на бунтове. Стасяк награби комплекта си и се дръпна възможно по-далеч от Капитана и Изследователката в тясната кабина. Рипър го последва и двамата допряха глави, привидно подреждайки принадлежностите си.

— Мразя тая история — тихо промълви Стасяк. — Мразя я и тая планета, и тая мисия. Пълен полеви комплект за мъртва планета, а? И един Капитан, който дрънка за призраци и супероръжия. Рипър, на тоя мъж нещо му има. Майната му на всичко, ама след пет месеца ми изтича срокът. Някакви си пет месеца и вече не съм в Службата, а сам съм си господар. Само дето никога нищо не ми потръгва като на хората, та затова ето ме натикан в тая скапана бъркотия. Побъркан Капитан и идиотска задача. Халюцинации, а? На гъза ми да ги разправя тия. Хич не ми пука дали това тук се води изгорен свят. Има си нещо живо и то никак не ни обича.

— Тогава защо не намерихме мишени за оръдията? — промърмори Рипър, докато с уверени движения навличаше бронята си. — Няма съмнение, че светът е бил изгорен. Проверих в компютрите на кораба, преди да слезем. Десет години, откак шест звездни кръстосвача ударили по Ансилай с всичко, което имали. Прочистили планетата от полюс до полюс.