Саймън Грийн - Светът на призраците

— Да. Знам.

— Оръдията са почти презаредени, сър — съобщи Рипър. — Скоро отново ще бъдем готови за стрелба. Само ни посочете целта.

— Останете в готовност. Еспер, какво виждате? Еспер!

Бяха огромни и ужасни, запълваха съзнанието й, ослепителни като слънцето. Твърде странни, за да ги опознае, твърде неизмерими, за да ги възприеме. Сбираха се в бурята като древни богове на възмездието и блъскаха катера с мълнии. Диана Вертю се силеше да опази собствената си личност сред тази бясна ярост, но човешкото й съзнание беше само дребна и незначителна прашинка, попаднала в поле от неукротима, горчива ненавист. Тя се отдръпна зад психощитовете си, бореше се да отблъсне нечовешките мисли, които ревяха и виеха в бурята. Една по една нейните защитни бариери заставаха по местата си и тя отведнъж се върна в кораба. Капитан Сайлънс й крещеше.

— То е живо — промълви тя унило, умът й като че работеше бавно и тромаво, отново на обичайното човешко равнище. — Бурята е жива и ни мрази.

— Установихте ли контакт? — попита Сайлънс. — Можете ли да влезете във връзка?

— С какво да влезе във връзка? — остро се намеси Изследователката. — Ако навън имаше нещо живо, сензорите щяха да го засекат!

— Те са страшно големи — шепнеше Диана Вертю. — Огромни. Необхватни. Никога не съм се сблъсквала с такава ненавист.

— Опитайте се — настоя Сайлънс. — Точно затова ви взех. Да говорите с… с онова навън.

— Не — отказа Диана Вертю, в очите й горяха сълзи. — Моля ви. Не ме принуждавайте… толкова боли от омразата…

— Направете го! Това е заповед!

И Диана отново устреми съзнанието си навън, в бурята. Есперите винаги се подчиняват на заповедите. Обучението им имаше грижа за това. Онези, които не можеха или не искаха да се научат, просто не живееха достатъчно дълго, за да пораснат. Бурята беснееше. Колосалните тъмни мисли бяха навсякъде около нея и тя беше сигурна, че все още е жива, само защото е твърде дребна да я забележат. Но съзнаваше и как те бавно, тромаво започваха да долавят, че някой ги наблюдава.

Сайлънс се взираше в лицето на младата есперка, разкривено от ужаса, който съзираше вътрешният й поглед. Не си позволяваше да извърне глава. Ако тя умре или полудее, вината ще тежи на неговата съвест. Той разбираше какви рискове пое, когато настоя да я включат в неговата група. Тъничка струйка слюнка протече от ъгълчето на устата й, есперката изстена тихо. Сайлънс не откъсваше поглед от нея.

— Щурмоваци, искам още един прикриващ залп без прицелна стрелба. Один, свали силовия щит. Всички се дръжте здраво. Сега малко ще ни пораздруса.

Оглушителен грохот, разтърсващ ума по-силно от слуха — мрачните сенки се пресегнаха, без да ги спира силовият щит. Разрушителите изригнаха огъня си в бурята, но дори не ги докоснаха. Катерът се тресеше и подскачаше, подхвърлян като сухо листо в ураган. Метални дървета, дебели по три-четири метра, се стрелкаха през облаците и блъскаха по корпуса, но той бе проектиран да издържа преки попадения на разрушители и атомни взривове с ниска мощност, затова катерът лесно се справяше с ударите. Тътенът на двигателите ту се усилваше, ту замираше, докато ИИ се бореше отчаяно да следва определения курс. Капитанът се включи направо в уредите за управление и прехапа устни — оставаха им цели четири минути до Тринадесета база и площадките за кацане.

Носът на катера рязко се наклони, сякаш го притисна невъобразима тежест. Запищя разкъсан метал и корпусът отдясно се раздра, като че бе от хартия. Назъбени процепи плъзнаха по стената, сякаш оставени от великански нокти. Нещо се стовари върху корпуса и таванът на кабината хлътна навътре.

— Но там няма нищо! — закрещя Стасяк, юмруците му сляпо налагаха облегалките на креслото. — Няма нищо! Така показват уредите!

Рипър трескаво въртеше глава, устата му се отвори в беззвучно „не“. Погледът на Изследователката яростно се мяташе из беснеещата буря, едната й ръка се вкопчи в дръжката на оръжието, окачено на хълбока й. В бурята се носеха неясни форми, черни, изплъзващи се и невероятно огромни. Целият скелет на катера изпъшка, когато таванът хлътна още повече, притиснат от непоносим товар.

— Капитане, налягането спада — тихо съобщи ИИ в ухото на Сайлънс. — Нарушенията в целостта на корпуса надхвърлят възможностите ми да ги компенсирам. Вече не съм сигурен дали ще успеем да достигнем площадките за кацане. Разрешавате ли да прибягна до аварийно кацане?

— Не — отсече Сайлънс през присадката си. — Още не.