Саймън Грийн - Светът на призраците

Алек Рипър обаче беше всичко, което липсваше на Стасяк. Личеше му, че е щурмовак от кариерата. На двадесет и девет години, четиринадесет от тях на служба, грамаден като градински клозет и двойно по-гаден. Стегнат и спретнат от остриганата глава до сияещите ботуши. Четири медала и три служебни благодарности за проявена храброст на бойното поле. Би могъл да стане и офицер, ако неговият Род имаше необходимите връзки. Вече два пъти проваляха повишението му, все за дързостта да настоява гласно, че по-висш военнослужещ е взел неправилно решение. А подобни постъпки не са проява на благоразумие, когато си в Службата. Особено пред свидетели. Според досието му Рипър беше добър войник и още по-добър боец, имаше изявена дарба за оцеляване. Ако някой се върнеше жив от тази задача, това щеше да е Рипър.

При условие, че изобщо има оцелели.

Другите не познаваха Ансилай. Ала Сайлънс я знаеше. Бе тук преди десет години, когато Ашраите изригнаха от гората в безбройни вълни, избивайки по пътя си всеки мъж и жена. Той помнеше ужасите, извършени от тях, но помнеше и още по-страшните неща, които направи, за да ги спре. Сега Ашраите бяха мъртви. Изтребени. Заедно с всяко друго живо същество на планетата.

Катерът внезапно се наклони, ревът на двигателите сякаш прекъсна за миг, преди да поднови обичайния си ритъм. Сайлънс свекавично завъртя креслото си и впи поглед в мониторите. Навсякъде грееха тревожни червени светлини, но още нямаше данни за някаква повреда. Той отново се свърза със сензорите и се озова сред привидно прозрачните стени на кораба. Тъмните облаци на бурята кипяха около катера, носеха се назад с почти недоловима бързина. Корабът пак се разтресе и стомахът на Сайлънс се сви от промяната на направлението и скоростта, извършена с безгрижно равнодушие към слабите сетива на хората. Лъскавите метални дървета се появяваха и изчезваха наоколо в един незабележим миг, но Капитанът вече долавяше, че катерът се стреми да избегне не само тях. Имаше още нещо в бурята. Нещо, което отдавна чакаше възможност да си отмъсти и въобще не се интересуваше от факта, че вече десет години е мъртво.

Свят на призраци.

— Щурмоваци, заемете се с оръдията! — остро заповяда Сайлънс. — Изследователко, включете се в сензорите и ми кажете какво виждате. Еспер, искам пълно псионно сканиране, докъдето се простира вашият обсег. Непременно трябва да знам какво има навън.

Лицата на щурмоваците станаха безизразни, щом двамата се включиха с присадките си към оръжейния контрол — вече виждаха само онова, което им показваха прицелните устройства. Студеното лице на Изследователката почти не се промени, докато се озърташе през внезапно изчезналите за нея стени на кабината. Есперката неуверено се обърна към Сайлънс.

— Капитане, какво точно да търся при сканирането?

— Нещо, каквото и да е, стига да е отвън.

— Но… там няма нищо, Капитане.

— Не е така — сряза я Сайлънс. — Там не е само бурята. Еспер, започвайте сканирането. Това е заповед.

— Слушам, сър.

Отведнъж очите на есперката се приковаха в една точка, лицето й остана безучастно, а съзнанието изскочи извън катера.

Бурята бушуваше около нея, безсилна да я докосне. Металните дървета пламтяха в мислите й като ослепителни фарове, пробили облаците, но тук-там гаснеха, когато управляваните от автомати машини изгризваха корените им. Освен дърветата в обсега на нейния есп 4 4 Екстрасензорно поле. Бел. прев. нямаше нищо живо и все пак й се струваше, че усеща нещо до границата на съзнанието си, просто мигновени проблясъци на движение. Понякога чувстваше, че я наблюдават. Диана напрегна своя есп до предела на възможностите си, шареше до края на обсега, но така и не можа да види ясно онова, каквото и да беше. Ако въобще имаше нещо…

Стасяк се ухили неприятно, усещайки оръдията на катера, които се завъртаха в една или друга посока, покорни на мислените му заповеди. Четири разрушителя, последната дума на техниката и с пълен заряд, бяха разположени по корпуса на катера, готови да избълват унищожение по негова заповед… или каприз. Но отвън бяха само бурята, вихрите и неизброимите проклети дървета. Според данните на сензорите там нямаше нищо, по което си струваше да стреля. Потърси линия, която да не се подслушва, и се включи към присадката на Рипър.

— Ей, Рип, ти виждаш ли нещо?

— Не. Но това не означава, че то не е там.

— А, как пък не. Ако питаш мене, Капитанът щурее за глупости. Тоя свят е мъртъв бе, Рип, всеки го знае.