Саймън Грийн - Светът на призраците

— Не се вкисвай — бързо го отряза Рипър. — Това е най-лошият вариант. Нещата още не са толкова зле. Засега.

— Капитане, аз също имам някои въпроси — прозвуча студеният глас на Изследователката. — Тази планета официално е включена в списъка на изгорените светове. Тук не би трябвало да е останало нищо живо. Но нещо в онази буря се опита да ни убие, макар и сензорите да не го забелязваха. Вие знаете какво беше то. Познахте го. По всички въпроси, засягащи чуждите раси, аз съм представител на Империята. Настоявам да дадете обяснение. Какво беше нещото в бурята?

— Ашраите — отговори Сайлънс.

— Но те са мъртви. Изтребени.

— Да. Знам. Казах ви, че положението е сложно.

— Ама какво, по дяволите, ни вадеше душата по пътя насам? — намеси се Стасяк. — Призраци ли бяха?

Сайлънс се усмихна едва забележимо.

— Може би. Ако има планета, обитавана от своето минало, това е Ансилай. — Той се запъна и бързо огледа лицата пред себе си. — Някой от вас дали… почувства нещо, докато слизахме?

— Че как — изръмжа Стасяк. — Съвсем си ми беше ясно, че ще ни пречукат.

Рипър сви рамене. Изследователката се озъби, но поклати глава. Сайлънс насочи вниманието си към есперката.

— А ти, Диана? Ти какво усети?

Младата есперка не вдигаше поглед от сплетените в скута й пръсти.

— Можеха да ни смажат. Нашият силов щит не ги спря, а оръдията не им навредиха с нищо. Но в последния миг те ме видяха и си отидоха. Не знам защо. А вие знаете ли, Капитане?

— Да — заяви Сайлънс. — Защото си невинна. — Вдигна ръка, за да спре въпросите и възраженията. — Добре, сега внимавайте. Натовариха ни с тази задача малко набързо, затова не сте получили кой знае какви инструкции. Отчасти защото никой не знае какво става на тази планета. И отчасти защото исках да се озовете тук, без да сте обременени с предубеждения.

Преди десет години Империята откри, че Ансилай е богата на важни за нас метали, и започна добива им. Ашраите — местният разумен вид — имаха сериозни възражения. Дотолкова, че се вдигнаха на бунт срещу Империята, подпомогнати от предател. Този човек се обърна срещу собствената си раса. Бойните части на Империята бяха малобройни и не бяха в състояние да устоят на страшната свирепост на Ашраите, макар и да имаха превъзходство във въоръжението. Не можехме да си позволим поражение. Металите са твърде важни за нас. Така че войските се оттеглиха на околопланетна орбита, повикаха междузвездните кръстосвачи и цялата прокълната планета беше изгорена от полюс до полюс. Металните дървета оцеляха. Но нищо друго. Скоро след това добивът на метали бе възобновен.

Историята обаче не свършва дотук. Това не са обикновени дървета. Те покриват деветдесет процента от повърхността на планетата и изцяло се състоят от метал. Въобще не съдържат органични вещества, но извън всякакво съмнение са живи. Те са израсли, а не са направени. Корените им извличат метали от недрата на този свят, отделят по-тежките от тях и ги струпват в стволовете си. Не знаем как го постигат. Има основания да се предполага, че дърветата са създадени с генно инженерство. И наистина е доста пресилено да вярваме, че нещо толково изумително полезно се е развило случайно. Особено като си припомним, че точно тежките метали, които дърветата извличат, идеално подхождат за гориво на междузвездните двигатели. Известно е колко са редки тези метали и затова ще разберете защо Империята бе готова на всичко, за да не й се пречка никой в преработването на тази уникална гора.

— Я спрете за момент — прекъсна го Фрост. — Нима искате да кажете, че Ашраите са създали тези дървета?

— Не. Цивилизацията им никога не е достигала такова равнище. Всъщност първият екип Изследователи събрал доказателства, че цивилизацията на Ашраите възникнала много след засаждането на дърветата. А това ще ви подскаже колко отдавна гората си стои тук.

— Но ако Ашраите не са били генинженерните творци на дърветата — бавно изрече Рипър, — тогава кой?

— Уместен въпрос — кимна Сайлънс. — Който и да е, нека се надяваме, че няма да се върне, за да види как му съсипваме градинката. Та докъде бях стигнал? Аха. На Ансилай има двадесет подстанции, управляващи автоматизираното оборудване, което подкопава корените на дърветата, за да бъдат лесно съборени и обработени. Тринадесета база пък управлява всички подстанции и е единствената, в която работят хора. Персоналът тук си прекарва времето в очакване някъде нещо да се повреди, за да излязат навън и го оправят. За последен път са се свързали с Империята преди четири дни. Оттогава не сме получавали от тях дори думичка. В момента положението е дразнещо, да не кажа и малко тревожно. Ако продължава така и добивът на метали спада поради повреди в машините, Империята може сериозно да закъса. Боя се, че всички изпаднахме в прекалена зависимост от тукашните метали. Някакви въпроси?