Одри Нифнегър - Пътешественикът във времето и неговата жена

След като излизам на улицата, спирам и се замислям. Не ми се прибира у нас. Искам да бъда с хора, искам нещо да отклони вниманието ми. Внезапно се сещам за клуб „Гет Ми Хай“, заведение, където може да се случи всичко, убежище на ексцентричността. Точно това ми трябва. Отивам при „Уотър Тауър Плейс“ и на Чикаго Авеню хващам автобус шейсет и шест, после слизам на Деймън и се качвам на автобус петдесет, който ще ме откара на север. В автобуса мирише на бълвоч, аз съм единственият пътник. Шофьорът пее с отработен хоров тенор „Тиха нощ“ и докато слизам на Уобансия, му пожелавам весела Коледа. Докато вървя покрай магазин „Фикс-Ит“, започва да вали сняг и аз улавям с върховете на пръстите големите мокри снежинки. Чувам, че от клуба долита музика. В сиянието на натриевите изпарения над улицата са надвиснали изоставените призрачни релси на метрото и точно когато отварям вратата, някой надува тромпет и в гърдите ме блъсва вихрен джаз. Навлизам в него като удавник, какъвто съм дошъл да бъда тук.

В заведението има десетина души заедно с барманката Мия. Малката сцена е заета от трима музиканти: тромпетист, басист и кларнетист, всички клиенти са насядали на бара. Музикантите свирят неистово, надуват инструментите до дупка точно като звукови дервиши и след като сядам и се заслушвам, различавам мотива на „Бяла Коледа“. Мия идва при мен, кокори се насреща ми и аз й крещя с цяло гърло:

— Уиски с вода!

А тя ревва:

— „Хаус“ ли?

— Да! — викам в отговор аз.

Мия се обръща да ми го налее. Музиката внезапно заглъхва. Звъни телефонът, Мия се пресяга и казва:

— „Гет Ми Хаййй!“ — После оставя пред мен уискито, а аз слагам върху барплота двайсетачка. — Не — казва тя в слушалката. — А стига, бе. Майната ти.

Мята слушалката обратно върху вилката, сякаш вкарва баскетболна топка в кош. Известно време стои вкисната, после запалва един пал мал и издишва огромен облак дим срещу мен.

— О, извинявай.

Музикантите идват на бара и тя им сервира бира. За тоалетната се влиза откъм сцената, затова се възползвам от почивката и отивам да пусна една вода. След като се връщам при бара, виждам, че Мия е сложила пред стола ми още едно уиски.

— Ти ми четеш мислите — казвам й аз.

— Не е толкова сложно. — Тя стоварва пред себе си пепелник и се обляга откъм вътрешната страна на бара. — Какво ще правиш по-късно?

Замислям се над възможностите. Сещам се, че един-два пъти съм водил у нас Мия, тя е забавна и така нататък, но точно сега не ми е до случайни свалки. От друга страна, не е чак толкова лошо да имаш до себе си едно топло тяло, когато се чувстваш кофти.

— Смятам да се напия изключително много. Защо питаш?

— Ако не си много пиян, можеш да дойдеш у нас, и ако не си труп, когато се събудиш, можеш да ми направиш огромна услуга и да дойдеш на коледна вечеря у нашите в Гленкоу и да се представиш като Рейф.

— О, господи, Мия. Само като си помисля, и ми иде да се гръмна. Съжалявам.

Тя се надвесва над бара и натъртва:

— Хайде, Хенри. Помогни ми. Ти си представителен млад човек от мъжки пол. Пък си и библиотекар. Няма да се сдухаш, когато майка ми и баща ми почнат да те подпитват какво работят вашите и кой колеж си завършил.

— Обратното, ще се сдухам. Направо ще изтичам в тоалетната и ще си прережа гърлото. Пък и не виждам смисъл. Ако ме харесат, ще има да ти опяват години наред: „Какво стана с онзи симпатичен млад библиотекар, с когото излизаше?“ И какво ще стане, когато се запознаят с истинския Рейф?

— Няма такава опасност. Хайде, моля те. Довечера ще ти изпълня пълна програма, каквато не си и сънувал.

От месеци отказвам да се запозная с родителите на Ингрид. Отказах да отида утре и на коледна вечеря у тях. Изключено е да го направя за Мия, която почти не познавам.

— Мия, всяка друга вечер в годината, но не и днес. Виж какво, тази вечер целта ми е да постигна равнище на опиянение, при което почти не мога да стоя, камо ли да го вдигна. Просто се обади на вашите и им кажи, че на Рейф ще му вадят сливиците.

Тя отива в другия край на барплота, за да обслужи трима подозрително млади типове с вид на колежани. После започва да вдига бутилки и да забърква нещо сложно. Слага пред мен висока чаша.

— Заповядай. За сметка на заведението.

Течността в чашата е с цвят на ягодов кул-ейд 42 42 Безалкохолна напитка. — Б.пр. .

— Какво е това?

Отпивам една глътка. Има вкус на севън-ъп. Мия се усмихва дяволито.

— Аз съм го измислила. Ако искаш да се отцепиш, това е експресният влак.