Одри Нифнегър - Пътешественикът във времето и неговата жена

— Хайде да викаме духове!

И всички се съгласяваме, защото сме на нейния рожден ден и защото е страхотно да викаш духове. Тя вади от дрешника дъската. Кутията е намачкана, а малкото пластмасово нещо, което сочи буквите, е изскочило от пластмасовото прозорче. Веднъж Хенри ми разказа как е отишъл на спиритически сеанс, а на медиума й се пукнал апандиситът, та се наложило да викат „Бърза помощ“. Дъската е малка, с нея духове могат да викат само по двама души, затова Мери-Кристина и Хелън са първи. Правилото е да зададеш въпроса си на висок глас, иначе не става. Двете долепят пръсти до пластмасовото нещо. Хелън поглежда Мери-Кристина, която се колебае, затова Нанси подканя:

— Питай за Боби.

Мери-Кристина пита:

— Боб Дъкслър харесва ли ме?

Всички се кикотим. Отговорът е „не“, но дъската отговаря „да“ с малко помощ от страна на Хелън. Мери-Кристина грейва в такава усмивка, че й виждам шините и върху горните, и върху долните зъби. Хелън пита дали има момчета, които харесват нея. Стрелката върху дъската кръжи-кръжи и после спира на Д, Е, Й, В.

— Дейвид Ханли ли? — пита Пати и всички се смеем.

Дейв е единственото чернокожо дете в класа ни. Страшно срамежлив е и е добър по смятане.

— Може би ще ти помогне с деленето на големи числа — отбелязва Лора, която също е много срамежлива.

Хелън се смее. Няма я никаква по смятане.

— Хайде, Клер. Опитайте вие с Рут.

Заемаме местата на Хелън и на Мери-Кристина. Рут ме поглежда и аз свивам рамене.

— Не знам какво да питам — казвам й.

Всички се подсмихват, въпросите не са много. Аз обаче всъщност искам да попитам куп неща: Дали мама ще се оправи? Защо сутринта татко е крещял на Ета? Истински човек ли е Хенри? Къде ми е скрил Марк домашното по френски? Рут казва:

— Кои момчета харесват Клер? — Гледам я разярено, тя обаче само се усмихва. — Не ти ли е интересно?

— Не — отвръщам аз, но въпреки това слагам пръсти върху пластмасовото нещо.

Рут също слага пръсти, но то не се помръдва. И двете докосваме нещото съвсем леко, както е по правилата, без да го побутваме. После то се раздвижва съвсем бавно. Върти се в кръг, сетне спира на Х. След това започва да се върти все по-бързо. Е, Н, Р, И.

— Хенри — оповестява Мери-Кристина. — Кой е Хенри?

Хелън отвръща:

— Не знам, но ти, Клер, се изчерви. Кой все пак е Хенри?

Аз само клатя глава, сякаш и за мен е пълна загадка.

— Питай ти, Рут.

Тя пита (каква изненада!) кой я харесва и дъската й посочва Р, И, К. Усещам я как побутва пластмасовото нещо. Рик, това е господин Малоун, учителят ни по естествознание, който пък си пада по учителката ни по английски госпожица Ингъл. Всички без Пати се смеят, Пати също си пада по господин Малоун. Ние с Рут ставаме и на нашето място сядат Лора и Нанси. Нанси е с гръб към мен, затова не виждам лицето й, когато тя пита:

— Кой е Хенри?

Всички се обръщат към мен и притихват. Аз не свалям очи от дъската. Нищо. Точно когато си мисля, че ми се е разминало, пластмасовото нещо се раздвижва. Посочва С. Аз недоумявам. Нанси и Лора не знаят нищо за Хенри. Всъщност и самата аз не знам почти нищо. После стрелката сочи: Ъ, П, Р, У, Г. Всички ме зяпват.

— Е, аз не съм омъжена, само на единайсет години съм.

— Но кой е Хенри? — продължава да подпитва Лора.

— Не знам. Може би някой, когото още не съм срещнала.

Тя кима. Всички са озадачени. Най-вече самата аз. Съпруг ли? Съпруг?

Четвъртък, 12 април 1984 година

(Хенри е на 36 години, Клер — на 12)

Хенри : Ние с Клер играем шах при кръга, където палят огън в гората. Пролетният ден е хубав, гората е оживяла от птиците в любовен период и птиците, които вече мътят. Дошли сме чак тук, за да не ни види някой от близките на Клер, които този следобед също се разхождат наоколо. Известно време Клер обмисля един от ходовете, преди три хода съм й взел царицата и сега тя е обречена, но е решила да не се предава без бой.

Поглеждаме.

— Хенри, кой от „Бийтълс“ ти е любимият?

— Джон. Разбира се.

— Защо „разбира се“?

— Е, и Ринго е симпатяга, но вечно е тъжен. А Джордж е прекалено ню ейдж, за да ми харесва.

— Какво е „ню ейдж“?

— Причудливи религии. Сълзлива досадна музика. Тъжни опити човек да убеди сам себе си, че всичко, свързано с индианците, е най-добро. Нетрадиционна медицина.

— Но нали не харесваш обикновената медицина.

— Не я харесвам, защото лекарите постоянно се опитват да ми втълпят, че съм ненормален. Но ако ми се счупи ръката, ще стана голям поклонник на традиционната медицина.